Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ВАГНЕР“ И „ВЕРДИ“ – ДВА НЕЗАБРАВИМИ СЕРИАЛА ЗА КОМПОЗИТОРИ


13.11.2012  Текст:  Красимир Кастелов

Ванеса Редгрейв

   

Все по-рядко ни се случва да гледаме биографични сериали, посветени на велики дейци на изкуството. А силно намалелият интерес въобще към културата прави невъзможно излъчването на  нови телевизионни поредици за велики композитори от ранга на „Вагнер“ и „Животът на Верди“. 
Десетсерийният филм за Рихард Вагнер е създаден през 1983 г. по случай 100-годишнината от смъртта на гениалния немски композитор, диригент, режисьор и есеист, прочул се със своите опери, приличащи повече на музикални драми. Главните роли в този незабравим сериал изпълняват най-ярките  британски звезди от сцената и екрана в онези години, начело с РИЧАРД БЪРТЪН. Знаменитият актьор, когото по-възрастните български зрители навярно помнят от участията му във филми, като „Клеопатра“ (1963), „Томас Бекет“ (1964), „Укротяване на опърничавата“ (1967) и „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ (1968), умира само година след премиерата на „Вагнер“. Именно с тежкото му заболяване се обяснява неговото странно монотонно говорене във филма, но въпреки очевидната си отпадналост, Бъртън все пак успява да пресъздаде блестящо своя харизматичен герой.
Ванеса Редгрейв пък е изключително убедителна в ролята на Козима фон Бюлов. А в образите на тримата министри на крал Лудвиг II Баварски се превъплъщава легендарното актьорско трио на Великобритания: сър Джон Гилгуд, сър Ралф Ричардсън и сър Лорънс Оливие. В епизодичната роля на Фридрих Август II Саксонски пък се появява известният композитор и диригент Уилям Уолтън. В сериала участват и няколко от най-добрите световни изпълнители на оперите на Вагнер, като сопраното Гуинет Джонс и тенорите Петер Хофман, Манфред Юнг и Хайнц Цедник. Специално внимание заслужава и изпълнението на тенора Джес Томас, заради поразителната му физическа прилика с неговия герой – прочутият оперен певец от XIX век Алберт Ниман. 
Тази телевизионна поредица, която е уникална не само по своите мащаби, но и с необичайно високото за телевизионен сериал естетическо равнище, е осъществена със съвместните усилия на три държави – Великобритания, Австрия и Унгария. Ролята на Лудвиг II изпълнява унгарският актьор Ласло Галфи. Неговата властна външност и раздразнителност като че ли подхождат много по-добре на баварския монарх, отколкото измъченият Хелмут Бергер, пресъздал този образ 10 години по-рано в естетския минисериал на Лукино Висконти „Лудвиг“. В него ролята на Рихард Вагнер изпълнява известният британски актьор Тревър Хауърд.
Във „Вагнер“ се появява и правнучката на великия композитор Дафне като принцеса Полин Метерних, която се е опитвала да помага на метежния си прадядо в Париж и Виена. Сред най-безспорните достойнства на сериала е реалистичното пресъздаване на образа на Рихард Вагнер и избягването на неговото митологизиране.
Режисьорът Тони Палмър не допуска ни най-малко туширане на реалните недостатъци на гениалния си герой. Антисемитизмът, ура-патриотизмът и егоцентризмът на Вагнер са представени от Ричард Бъртън без смекчаване. Но независимо от тези не особено лицеприятни страни на неговия характер, уникалната му дарба на композитор изпъква чрез неговата превъзходна музика, интерпретирана в сериала от знаменития британски диригент от унгарски произход Джордж Шолти, който дирижира въздействащите й изпълнения от няколко големи оркестъра.
Любопитно е, че ролята на германския философ Фридрих Ницше, който е бил близък приятел на Вагнер, изпълнява английският актьор Роналд Пикъп, който само година по-рано жъне успех с превъзходното си превъплъщение като Джузепе Верди в сериала „Животът на Верди“, който също е излъчван навремото по телевизията. Тази деветсерийна поредица, заснета със съвместните усилия на Италия, Франция, Западна Германия, Великобритания и Швеция, е представена премиерно в Италия през есента на 1982 г. Нейният режисьор е прочутият Ренато Кастелани, спечелил още през 1952 г. Голямата награда на кинофестивала в Кан с филма си „За две пари надежда“, а две години по-късно се прославя и с една от най-добрите екранизации по „Ромео и Жулиета“ на Шекспир. През 1971 г. той режисира петсерийния тевизионен филм „Животът на Леонардо да Винчи“, също е излъчван в България.
ТОНИ ПАЛМЪР – режисьорът на сериала „Вагнер“ – е истински човек-оркестър, който е не само един от най-големите популяризатори на музиката чрез киното (игрално и документално), но и принадлежи към най- влиятелните британски музикални критици, в чието мнение се вслушват Игор Стравински, Тихон Хреников, Джон Ленън, Вангелис и много други ярки музиканти. Работил е със знаменитости като Джими Хендрикс, Франк Запа, „Бийтълс”, „Cream”… Обширната му филмография включва десетки документални филми и сериали, най-известните сред които са посветени на живота и творчеството на Вагнер, Пучини, Рахманинов, Шостакович, Мария Калас и др. Носител е на повече от 40 международни награди, сред които 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и „Еми“ и др. Освен това се изявява и като театрален и оперен режисьор с постановки в различни европейски градове.
Преди две години Тони Палмър беше сред почетните гости на 14-ия международен София филм фест. Той изненада нашата публика с неизлъчван документален филм, посветен на композитора Вангелис. Показван е ексклузивно и неговият филм „Странната история на Делфина Потоцка“, позволяващ да се погледне по нов начин към биографията на великия композитор Фредерик Шопен и неговата любовна връзка с Жорж Санд...
РИЧАРД БЪРТЪН пресъздава образа на Рихард Вагнер малко преди преждевременната си смърт на 58-годишна възраст. На 10 ноември ще се навършват 87 години от рождението на този легендарен британски актьор, останал несправедливо без „Оскар“, въпреки седемкратното му номиниране за най-престижната филмова награда.  Ричард Уолтър Дженкинс е дванадесетото от общо тринайсетте деца на беден миньор от Южен Уелс. Майка му умира преди да навърши две години, а бащата едва смогва да изхранва многолюдното семейство. Малкият Ричард се възпитава от улицата и книгите, които жадно поглъща. Запленен от драмите на Шекспир, решава да стане актьор. Артистичните си заложби проявява още в училище, участвайки в различни спектакли. Учителят му по литература Филип Бъртън, който е също много голям поклонник на Шекспир, поощрява театралното му увлечение и помага за преодоляване на уелския акцент в неговия говор. По-късно актьорът взема неговата фамилия, за да я прослави по целия свят.
Следвайки съвета на своя наставник, той постъпва в британските ВВС, след което изкарва в Оксфорд безплатен подготвителен курс за отслужили в армията. Но вместо да продължи образованието си, предпочита да се отдаде на актьорството.
За пръв път играе на театрална сцена още през 1943г. в пиесата „Отдихът на друидите", а след демобилизацията си през 1947 г. подписва първия си театрален договор. Година по-късно дебютира и в киното с роля във филма „Последните дни на Долуин".
Скоро изключителният му талант е оценен по достойнство не само от режисьорите и критиците, но и от зрителите. Литераторът Кенет Тайнън пише за него: „Бъртън е като спокоен, пълен догоре водоем, притежаващ неподозирана дълбочина”.
На пръв поглед той действително прави впечатление на спокоен и благ човек, но само малцина са се досещали какво се крие зад външната му сдържаност. „Всеки си има своите демони, а моите ме терзаят още от детството, – споделя актьорът след време. – Жените, алкохолът и работата ми служат да ги държа настрана.”
Бъртън обаче е прекалявал и с трите, което е вероятната причина за преждевременната му смърт от кръвоизлив в мозъка на 5 август 1984г.
РОНАЛД ПИКЪП пресъздава превъзходно образа на Верди в едноименния телевизионен сериал, създаден само година преди този за Вагнер. Той също подобно на Бъртън е сред най-блестящите представители на знаменитата британска актьорска школа. Навърши 72 години това лято (роден е на 7 юни 1940 г. в Честър, Англия), Дебютира в Лондон в пиесата „Юлий Цезар“, поставена от знаменития режисьор Линдзи Андерсън на сцената на Royal Court Theatre. От 1966 до 1973 г. играе под ръководството на сър Лорънс Оливие в Нешънъл тиътър.
В продължение на повече от 40 години се утвърждава като един от най-ярките английски изпълнители в телевизионни филми и сериали.
Преди две години го гледахме и на големия екран в ролята на крал Шараман от епичния приключенски екшън „Принцът на Персия: Пясъците на времето“, а тази година изпълнява една от централните роли в превъзходната драматична комедия „Най-екзотичният хотел Мариголд“.

Източник: моя публикация във в. „ТВ Сага“ от 1 ноември т.г.

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации