Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА УОЛТЪР МИТИ“


14.01.2014  Текст:  Стефка Цанева

американско кино

   

Сред премиерните заглавия в кината е новият филм на популярния американски актьор Бен Стилър, свързван най-често с глуповати комедии като „Ах, тази Мери“, „Зулендър“ и „Запознай ме с вашите“. „Тайният живот на Уолтър Мити“ обаче е повече от очарователна романтична, фантастична и авантюристична комедия и драма, с която Стилър за пореден път се доказва като изключителен комедиен актьор, този път и като многообещаващ режисьор.
Филмът е адаптация на разказа със същото име на американския писател и журналист Джеймс Търбър. Холивуд не за първи път проявява интерес към популярния разказ – той е филмиран и от Норман Маклиъд през 1974 г.
Историята се върти около стеснителния Уолтър Мити (Бен Стилър), който работи във фотоархива на списание „Life“ и от години обработва негативите на известния фотограф Шон О‘Конъл (Шон Пен). Може животът на Уолтър да е обикновен и скучен, но във фантазиите си той извършва най-необикновени приключения – от героични подвизи и пътешествия до запознанство с новата колежка, в която е тайно влюбен.
Кризата на печатните издания обаче е на път да промени скучното ежедневие на Уолтър. Издателите на „Life" го спират от печат и така списанието ще премине в изцяло дигитална версия. Специално за корицата на последния брой О‘Конъл е изпратил снимка, която според думите му (написани в телеграма) „улавя квинтесенцията на живота“. И докато целият екип на списанието тръпне да види фотографията, Уолтър разбира, че я е изгубил. Така започва шеметното преследване на изчанчения фотограф, който няма нито телефон, нито постоянен адрес. Търсенето отвежда Уолтър до Гренландия, Исландия, Афганистан и Хималаите - приключение, което е по-фантастично и от най-смелите мечти на срамежливия архивар.
Преходът от пътешествия в мечтите към реалните такива е, разбира се, метафора за преоткриването на живота и насладата от него. Независимо дали ще открие загубената фотография или не, Уолтър излиза от затвора на сивото си ежедневие и започва да живее истински.
Историята на филма (както и на самия разказ) е завладяваща и дава възможност на Стилър като режисьор да прояви новаторска визия и да експериментира с всички средства на съвременното кино. В първата част, докато Уолтър е все още в Ню Йорк, има прекрасни кадри на сиви предградия и лъскави административни сгради, които впечатляват с чувството за симетрия и детайли, които правят от обикновения пейзаж особено одухотворена картина. Следват красиви кадри от Исландия и Гренландия, представящи пусти северни ланфшафти в топли ярки цветове. Филмът не е лишен и от интересен динамичен монтаж и цветни дигитални графики. От голямо значение за създаването на цялостната му атмосфера е и музиката на норвежците от Kings of Convenience, която по-добре от всяка друга пасва на скандинавските пейзажи, динамичност и мечтателност на действието.

„Тайният живот на Уолтър Мити“ е шарен микс от цветове, пейзажи, усещания и жанрове. Противно на очакванията Стилър не прекалява нито с романтиката, нито с шегите и скечовете. Точно обратно – като режисьор той набляга най-вече на пътешествието и мечтателната визия. В един момент дори линията на действието леко се губи за сметка на красивите кадри. Именно слабостите в драматургията на филма и твърде голямото акцентиране върху визията са и може би причина са разнопосочните критически коментари.
Въпреки някои дребни проблеми, филмът без съмнение създава прекрасно позитивно усещане и е истинско удоволствие за окото. Така приятно е чувството след края му, че зрителят дори може да прости откровените нелогичности и неточности (така например, според него Гренландия е страна, в която живеят осем души и до която има чартърни полети от Ню Йорк). Може би няма да видим това заглавие, включено в репертоара на престижни кинофестивали, но въпреки това то е повече от препоръчително за гледане. Няма да съжалявате!



Коментари (1)


     



 

Други



 

Подобни публикации