Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„СТЪПКИ В ПЯСЪКА“ ИЛИ СЛЕДИТЕ, КОИТО ОСТАВЯМЕ


27.01.2011  Текст:  Красимир Кастелов

РЕЦЕНЗИИ

   

Филмът „Стъпки в пясъка“ е смешно-тъжна история за любовта между едно момче (Слави) и едно момиче (Нели), които още като малки се заклеват да се оженят. История, пълна с любов, приятелства и предателства, драматични раздели и бягство зад граница, митарстване по света и завръщане у дома...
В третия си режисьорски опит в киното, Ивайло Христов, който е известен наш актьор и театрален режисьор, екранизира истинската история на Слави Даскалов, преживял извращенията в родната казарма и неприемането в университета, поради политически причини, преди да избяга от родината, където оставя своята първа и истинска любов Нели (ролята изпълнява младата актриса Яна Титова).
Целият проект е заснет за рекордните 6 седмици, което е изключително постижение, обяснява Ивайло Христов, защото филмът е сложен от постановъчна гледна точка с много локации. Сниман е в София, в студията на „Ню Бояна”, в пустинята на Аризона, САЩ, и край Видин, откъдето е прототипът на главния герой. Истинско приключение за екипа е престоят в Аризона, разказва продуцентът Асен Владимиров от „Про филм“. Тъй като съставът бил изключително малък, нямало гримьор и Иван Бърнев трябвало сам да си лепи мустаци, да си слага грим пред огледалото на камиона, който кара във филма. От американска страна имало само една жена, която била заклета еколожка. През цялото време вървяла след българите и замитала с малка четчица следите им в пясъка, за да не се наруши екоравновесието на пустинята на Аризона.
Освен че е изграден върху разказа на наш емигрант, сценарият на Ивайло Христов е обогатен и със случки, чути от други познати на режисьора.
Първата прожекция на филма е била във Видин, откъдето тръгва цялата идея. „Единственият киносалон, оцелял в града, бе натъпкан до козирката. Толкова плачещи хора на едно място не бях виждал. Но и в Москва зрителите плакаха на прожекцията”, споделя Ивайло Христов.
„Стъпки в пясъка“ е представен на 32-ия Московски кинофестивал миналото лято. След това един руски критик озаглави своята рецензия за филма „Съдбата на човека“ по български". В нея той споделя удивлението си от „умението на българите да съвместяват така болката и хумора, че да накарат зрителят да се смее, а след няколко минути да плаче от резкия обрат на сюжета".
Друг руски критик пък признава, че „Стъпки в пясъка“ е един от малкото сполучливи филми, в които е обрисувана загадъчната славянска душа. Това е „очарователна, добра, глупава, наивна, светла, тъжна и смешна приказка за човек, направил неуспешен опит да избяга от себе си“, пише той.
Действително този наш филм успява да развълнува дори и най-обръгналите зрители с простичкия, но искрен разказ за необикновената житейска съдба на български емигрант, който цели 20 години не поддържа връзка с близките си и после внезапно се връща, за да се опита да намери своята отдавна изгубена любов.
Най-голямато достойнство в режисурата на Ивайло Христов е, че не превръща разказа в тежка драма, представяйки я в леки, на места сатирични тонове, което допринася за възприемането й без излишен психологичен натиск и подтикване към умозрителни изводи.
Това е кино, което кореспондендира с широката публика и ще бъде жалко, ако по една или друга причина, тя се размине с него.
Повествованието се води от самия герой, който избягва от България още по времето на социализма и после се запилява из безкрайните простори на Америка, достигайки в крайна сметка до извода, че е изгубил напълно себе си.
Една от най-силните сцени е свързана с неочакваното пробуждане на идентичността му, провокирано от новината за падането на комунизма в Източна Европа. В нея Иван Бърнев е просто великолепен.
Втората сюжетна линия във филма проследява терзанията на млад човек, отхвърлен от любимото момиче. Неговият чичо (Велко Кънев), който е същевременно и началник на летищния терминал, където пристига главният герой с полета от Америка, се опитва да помогне на своя племенник. Но начинът по който го прави е колкото наивен, толкова и трогателен.
Кулминацията на филма, разбира се, е разтъсващата сцена на срещата на емигранта с майка му. Пламена Гетова не просто играе, а истински преживява този блестящ епизод, който няма как да не се вреже дълбоко в паметта ни. Само с няколко погледа и още по-малко жестове тя успява да предаде неописуемата гама от чувства, преливаща в майчинската й душа в момента на срещата с блудния си син.
Очевидно е, че Ивайло Христов се е опитал да придаде притчово измерение на своя филм. На тази идея служи и заглавието „Стъпки в пясъка“, обяснено от разказа на самия герой, който в момент на отчаяние си спомня историята за човека упрекнал Господ, че го е изоставил в най-трудните моменти, сочейки му пясъка, по който личали само един чифт следи. Но Бог дава многозначителен отговор, от който става ясно, че не само никога не го е изоставял, но в най-трудните моменти го е носел на ръце.
Оценка на филма 6.5/10



Коментари (1)