Пак Чан-Ук е един от най-известните и уважавани по света кинорежисьори от Южна Корея. Филмът му „Олдбой“ (2003), част от трилогията „Отмъщение“, му донесе не само слава и хиляди фенове (сред които и самият Куентин Тарантино, който е един от най-заклетите му почитатели), но и множество награди, като например Голямата награда на журито от Кан, наградата на публиката от фестивалите в Стокхолм и Берген, както и множество други. Списъкът с отличия на Чан-Ук включва още „Златна мечка“ за късометражен филм („Нощен риболов“, 2011) и „CinemAvvenire Award“ от фестивала във Венеция за „Съчувствие за госпожа Отмъщение“ (2005). През 2011г. корейският режисьор обяви, че ще направи англоезичен дебют, който беше чакан от феновете му със затаен дъх.
В началото на тази година дългоочакваният психо-трилър „Стоукър“ (Stoker) с участието на Миа Васиковска, Матю Гууди и Никол Кидман тръгна по световните екрани. Критиките към филма са смесени, но преобладаващо позитивни. Дали обаче Пак Чан-Ук е отговорил на високите очаквания и дали успешно е направил прехода към Холивуд е под въпрос.
„Стоукър“ би могъл да се определи като арт психо-трилър с хорър елементи. Сценарият е дело на актьора, добре познат от „Бягство от затвора“, Уенуорт Милър. Първоначално той използва псевдонима Тед Фолк, защото се опасява, че популярността му ще повлияе на пробива му като сценарист. „Стоукър“ е повлиян изключително от Хичкок, както и самият Милър по-късно споделя в интервюта по темата. Пак Чан-Ук поема задачата да осъществи сценария, който и се доближава много до предишната работа на режисьора.
Действието на филма започва малко преди 18-тия рожден ден на Индия Стоукър, когато баща й внезапно умира в инцидент. Преди смъртта му тя е била изключително близка с него, което я е довело до отдалечане от майка й. На погребението изненадващо се появява по-малкият брат на бащата, Чарли – чичото, за чието съществуване никой дори не подозира. Вместо да си тръгне в края на вечерта като останалите гости, той решава да остане, за да помогне на семейството да преодолее мъката си. Докато Индия гледа на него с недоверие и страх, майка й Евелин бързо загърбва траура си и започва да се влюбва в него. Именно любовните й трепети й пречат да забележи странните неща, които се случват след пристигането на чаровния гост. Скоро Индия разбира, че интересът на чичото е насочен не към майка й, а към самата нея. В продължение на над 20 години той е бил затворен в клиника след злощастен инцидент в детството си и през годините й е писал безброй писма, които обаче баща й е скрил. Сега той се е завърнал, за да честити 18-тия рожден ден на племенницата си. Но не само.
Филмът напълно се вписва в естетическия кодекс на режисьора Пак Чан-Ук. Както и в другите му проекти, и тук се наблюдава изключителна игра с цветовете, изпипване до най-малкия детайл на картината, динамичен и доста нестандартен монтаж, прекрасна музика, както и забележителна тон режисура. Като цяло „Стоукър“ е един наистина красив филм. Но за жалост позитивите му се изчерпват до тук. Сценарият напомня на много неща, на много режисьори и филми и по никакъв начин не може да блесне с оригиналност – още повече във Холивуд, където за последните 100 години са се правили стотици филми за тайнствени роднини, току-що излезли от психиатрия, които кроят таен план.
Актьорската игра е просто разочароващо неубедителна – нито младата Миа Васиковска успява да се превъплъти в ролята на мистериозна тийнейджърка с тъмни страни, нито пък Никол Кидман играе добре в ролята на лесно поддаващата се на личните си чувства майка. Матю Гууди се справя задоволително, но без да накара зрителя да потръпне с перфектната си усмивка.
Като цяло „Стоукър“ е разочароващо изпълнение от страна на Пак Чан-Ук. В него няма емоционален заряд и тръпка, които да изострят до непоносимост сетивата, както в трилогията „Отмъщение“. Няма го чувството за хумор и сатирата, замаскирани с модерна тематика за вампири и безмислено насилие, както в „Жажда“ (2009). А да не говорим, че я няма онази зашеметителна наслада за окото, каквато е филмът „Аз съм киборг. Но това е нормално“ (2006). Но в крайна сметка всеки режисьор има спадове в кариерата си. Да се надяваме, че следващият проект на Чан-Ук ще надмине „Стоукър“.