Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„СОЦИАЛНАТА МРЕЖА” ИЛИ ЦЕНАТА НА УСПЕХА


16.10.2010  Текст:  Красимир Кастелов

РЕЦЕНЗИЯ

   
„Не можеш да се сприятелиш с 500 милиона души, без да си създадеш и малко врагове”
 
Новият филм на Дейвид Финчър „Социалната мрежа” тръгна и по нашите екрани, след като само за две седмици разпространение в САЩ и Канада възвърна изцяло производствените си разходи, възлизащи на $50 млн.
Но освен очевидния зрителски успех, който тепърва ще се разраства с показването му по света, филмът съдържа и достатъчен потенциал за успех в надпреварата за наградите „Оскар” най-малкото в три от основните категории.
Мнозина вярват, че е настъпил моментът и Дейвид Финчър да получи престижната статуетка за режисура, която заслужаваше още за филмите си „Седем” и „Боен клуб”.
„Социалната мрежа” е може би най-умният и най-актуалният от всички досегашни филми на този безспорно голям режисьор, който при това е напълно лишен от всякаква конюнктурност. А в това, че зрителите се натискат да го гледат няма нищо изненадващо, след като става въпрос за един от феномените на XXI век - социалната интернет мрежа Facebook, която има над 500  млн. потребители по целия свят.
Филмът действително е фокусиран върху историята на създаването на тази уникална мрежа за контакти, появила се на бял свят като че ли за да отговори на потребността от общуване и възстановяване на прекъснатите връзки между хората. Но тази наивна вяра е подложена на много силно иронизиране във филма, още с акцентирането върху факта, че точно човек с проблеми в общуването като Марк Зукърбърг успява да изобрети подобно супермощно средство за комуникация като социалната мрежа Facebook.
Впрочем нито той, нито някой друг от нейните създатели не пожелава да сътрудничи по време на работата върху филма. Затова тяхното обрисуване на екрана е изцяло дело на режисьора Финчър и сценариста Аарън Соркин, които използват за основа книгата на Бен Мезрич „Случайните милионери”, излязла през 2009г.
Докато се подготвят за снимките те се срещат с много от свидетелите на случилото се преди 7 години в Харвард, но така и не успяват да се свържат със самия Марк Зукърбърг (или Цукербърг), определил филма като „измислица” в тв-ефира на „ABC”, заканвайки се, че няма да отиде да го гледа. Той обаче не само, че посети една от първите прожекции на филма, но и като че ли няма никакво намерение да дава под съд неговите създатели, както мнозина очакваха. А това само доказва, че е достатъчно интелигентен, за да не смесва едно художествено произведение, каквото е филмът на Финчър с истинските факти в своята лична история и тази на създаването на Facebook.

„Социалната мрежа” действително е много повече от обикновена хроника на едно от най-уникалните и печеливши начинания в историята. Това е дяволски талантливо разказана история за цената на успеха, която е много по-висока, ако човек го постигне още съвсем млад, когато потребността му от приятелство и любов е най-силна. Лично у мен филмът породи съчувствие към този невероятно остроумен и работлив младеж, превърнал се в най-младия милиардер на света, но заплатил за това с липсата на личен живот и искрени приятели. Защото бизнесът и приятелството са несъвместими понятия!
Нека си спомним гениалния филм на Орсън Уелс „Гражданинът Кейн”, в който също се стига до разрив между главния герой и неговия най-близък приятел почти веднага след първото опиянение от успеха.
Много  трудно е да останеш верен на себе си, на приятелите и близките, когато започнеш стремително да се изкачваш нагоре.
Още след завръзката на действието, на мен като зрител ми стана ясно, че филмът на Финчър ще избяга от стандартните средства за обрисуване на героя, който непрестанно ще се опитва да каже в своя защита, че нещата не са точно такива, каквито ги представят неговите опоненти.
А какви са те всъщност? И в крайна сметка - що за човек е героят от филма?
Еднозначният отговор на този въпрос е невъзможен. Така както е невъзможно да кажеш добър или лош човек е Чарлз Фостър Кейн (героят от „Гражданинът Кейн” на Орсън Уелс), осъзнавайки истинската цена на неговото издигане в обществото.
Режисьорът и сценаристът на „Социалната мрежа” също не се опитват да представят основателя на Facebook като някакъв герой. Те просто разказват историята му от различни гледни точки. Виждаме я през очите и на Марк Зукърбърг, и на неговия най-близък приятел Едуардо Северин, и на богаташите-близнаци Уинкълвос, претендиращи, че идеята за социалната мрежа е тяхна. И разбира се - през очите на още един много важен персонаж – Шон Паркър (Джъстин Тимбърлейк), създателят на Napster, без когото Facebook едва ли би станал този гигант, който е днес.
Тук е мястото може би да си поговорим малко и за същината на социалната мрежа, създадена от тези находчиви тинейджъри. Основната й отличителна черта от съществувалите преди това социални мрежи е именно възможността за изповедален контакт. Зукърбърг предлага прост и удобен начин за обмяна на лична информация между приятели. Целта му е не само намирането на нови приятели в мрежата, а укрепване на вече съществуващите връзки с помощта на откровено саморазголване, целящо не друго, а по-истинско, изповедно общуване, което да допринесе за взаимното опознаване, станало невъзможно чрез традиционните начини на общуване.
Колкото и да изглежда невероятно, но дори писател като Достоевски е мечтал за нещо подобно. Не случайно героите в неговите романи се саморазголват до крайност в отчаяните си опити да разберат по-добре себе си и другите.
 
Марк Зукърбърг пуска своя сайт година след старта на MySpace, но просто отвява конкурентите си с това, че успява да привлече във Facebook не само интернет-маниаците, но и почти цялата останала уеб аудитория. Натрупаните от него милиарди се дължат на две много прости неща – естествената потребност на всички ни от изповедно общуване и всеобщата жажда за слава и известност.
Но да се върнем към филма, който според мен има всички шансове да се превърне в „Гражданинът Кейн” на XXI век. Тепърва ще има да се говори и пише за находчивата режисура на Дейвид Финчър, превъзходния сценарий на Аарон Соркин, актьорските постижения на Джеси Айзенбърг (Марк Зукърбърг), Андрю Гарфийлд (Едуардо Саверин), Джъстин Тимбърлейк (Шон Паркър), операторската работа на Джеф Кроненуеф и т.н. И едва ли ще бъде изненада, ако през март догодина повечето от гореизброените бъдат удостоени с „Оскар”.
Засега обаче се очертава това да бъде главният американски филм на годината, поради което просто е задължително да се гледа и то на голям екран. У нас все още Facebook не е толкова популярен, колкото в развитите страни, но филмът определено ще бъде интересен не само на онези, които вече са част от най-голямата в света социална мрежа, но и на всеки, който не е безразличен към цената на успеха.
Оценка на филма 8.5/10
 
 

 



Коментари (1)


Коментари

cervixrectum (непотвърден)
Thursday, Mar 17, 2011

и на мен много ми хареса филмът и му посветих ревю. Мисля, че това ще е Гражданинът Кейн, закъснял за закуска при Тифани в 8 и 1/2


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Повече за филма прочетете ТУК
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание