Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ - ОТНОВО НА ГОЛЕМИЯ ЕКРАН


16.02.2012  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

 

Безсмъртната трагедия, написана от Уилям Шекспир през XVI век, и просъществувала във времето чрез безброй сценични и филмови интерпретации, се превръща в може би най-известната любовна история, а Ромео и Жулиета - в най-популярните герои на световното кино.
От неговото възникване до днес са създадени десетки филми по трагедията – не само добросъвестни екранизации, но и волни адаптации, използващи печалната история на двамата влюбени, като основа за своите сюжети.
Отначало това са били неми, черно-бели филми. За пръв път Ромео и Жулиета се появяват на киноекрана още във филм на Жорж Мелиес (Франция, 1902 г.), а през 1908 г. по трагедията на Шекспир са заснети 4 версии. Следва внушителна поредица от екранизации, повечето реализирани в САЩ, но също така в Англия, Италия, Германия и Франция.
Най-забележителна сред тях е американската от 1916 г. със звездата на нямото кино Теда Бара. Внимание заслужава и другата версия, заснета през същата година в САЩ. Изпълнителите на главните роли в нея (Франсис Бушман и Бевърли Бейн) се влюбват по време на снимките и две години по-късно се оженват.
Появата на звука в киното допринася за по-пълноценна изява на шекспировите герои на екрана.
Сред най-прочутите черно-бели звукови екранизации на „Ромео и Жулиета“ се нарежда едноименният филм на Джордж Кюкър от 1936 година, който се вписва напълно в тогавашната ориентация на Холивуд към скъпи и пищни кинопродукции.
Художественото оформление е дело на знаменития Седрик Гибънс (автор на дизайна на статуетката „Оскар“ и на декорите за още много известни филми). И независимо от това, че възрастта на звездите, изпълняващи главните роли, никак не съответства на героите от трагедията, тази екранизация има голям успех и е номинирана за „Оскар“ за най-добър филм, главна женска роля (Норма Ширър), поддържаща мъжка роля (Базил Ретбоун - Тибалт) и художествено оформление.
Изпълнението на Норма Ширър, която по време на снимките е на 35 години, покорява с неотразимата й женственост, а и 42-годишният Лесли Хауърд също е много обаятелен като Ромео. Впрочем, само 3 години по-късно той се прославя с ролята на Ашли в „Отнесени от вихъра“.

През 1954 г. излиза цветната италианско-английска екранизация на Ренато Кастелани. Режисьорът по онова време е сред водещите кинотворци на Италия, прочул се със следвоенните си неореалистични филми: „Под слънцето на Рим“, „Пролет“ и „За две пари надежда“. Нашата публика познава неговите телевизионни сериали за живота на Джузепе Верди и Леонардо да Винчи.
Във филма си за Ромео и Жулиета той се опитва да пресъздаде атмосферата на времето (ранното Възраждане), в което са живели влюбените веронци.
Издирването на изпълнители за техните роли отнема няколко месеца. Накрая Кастелани избира младия британски актьор Лорънс Харви, произхождащ от Литва. Въпреки своята младост (eдва 25-годишен), по онова време той е почти звезда с успешен опит в кралския Шекспиров театър (след приключването на снимките играе Ромео и на Бродуей).
Но изборът на Жулиета се оказва далеч по-труден и донякъде изненадващ, като се има предвид, че 19-годишната Сюзан Шентол, нямала никакъв опит като актриса. Ролята й във филма е първата и последната й поява на екрана.
Веднъж тя отива с родителите си на ресторант в Лондон, посещаван от театрални и кино-знаменитости. Ресторантьорът Марио я забелязва и тъй като знаел, че се търси актриса за ролята на Жулиета, веднага позвънява на продуцентите, настоявайки да дойдат, за да оценят неговото откритие. Макар и силно смутена, Сюзан приема да се яви на прослушване, след което й поверяват ролята на Жулиета.
На 15-ия Венециански кинофестивал творбата на Ренато Кастелани печели заслужено „Златен лъв“. За пленителния дух на стара Италия в този изящен филм допринася много и чудесната музика, написана от Роман Влад, който е от румънски произход.
Но нито на филма, нито на прекрасната мелодия, звучаща в него, е съдено да оставят по-ярка следа в историята на киното, вероятно защото не получават номинации за „Оскар“. Вероятно това е и причината версията на Кастелани да остане в сянката на екранизацията от 1968 година с прекрасната музика на Нино Рота.
Ромео и Жулиета“ на Ренато Кастелани е хубав и вълнуващ филм, но не му достига жизнената енергия и заразителността на актьорската игра, с които впечатлява култовата творба на Франко Дзефирели. Но преди нея са създадени два филма-балет по трагедията на Шекспир, въз основа на музиката на Сергей Прокофиев. В първия, който е произведен през 1954 г. в бившия Съветски съюз, танцуват несравнимата Галина Уланова и Юрий Жданов. А във втория, излязъл във Великобритания през 1966 г., блестят Марго Фонтейн и Рудолф Нуриев.

През 1968 година светът на киното е изненадан от нов прекрасен филм за Ромео и Жулиета, създаден отново със съвместните усилия на Англия и Италия. Неговият режисьор Франко Дзефирели взима рискованото решение да се придържа плътно до литературния оригинал по отношение на кастинга на актьорите. И вместо на филмови звезди между 20 и 30 години, поверява главните роли на двама тийнеджъри – Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, които са съответно на 16 и 17 години по време на снимките.
Младите и очарователни актьори пленяват зрителите по целия свят със своето искрено и спонтанно изпълнение, присъщо на годините им. А музиката на Нино Рота, особено прочутата любовна тема в нея, има огромно значение за цялостното въздействие на творбата върху зрителя. Нейният създател, който е сред най-добрите композитори в историята на киното, известен с работата си върху филмите на Фелини и Копола („Кръстникът“), достига може би именно с този филм своя връх.
Критиците с основание определят „Ромео и Жулиета“ на Дзефирели за най-добрата екранизация на безсмъртната едноименна творба на Шекспир.
След премиерата си в Лондон на 4 март 1968 г. филмът започва триумфалното си шествие по света. Показван е и в България, въпреки ограничения внос на западни кинопродукции през онези години. Посрещнат е с огромен интерес в САЩ, където носи на Paramount Pictures $38 млн. приходи.
На следващата година се състезава за „Оскар“ в четири категории: най-добър филм, най-добър режисьор (Франко Дзефирели), оператор (Паскуалино де Сантис) и костюми (Данило Донати), като престижната награда получават само последните двама.
Прекрасните Ленард Уайтинг (Ромео) и Оливия Хъси (Жулиета) са отличени малко по-рано със „Златен глобус“ като най-обещаващи млади актьори. Но за съжаление, тези надежди не се оправдават. Особено що се отнася до Ленърд Уайтинг, който впоследствие се снима без успех в още няколко филма и телевизионни сериали и прекратява кариерата си някъде към началото на 90-те години.
Оливия Хъси продължава да се появява на екрана и до днес, но единствената й значима роля след Жулиета е тази на Дева Мария в „Исус от Назарет“, която дължи също на Франко Дзефирели.
Модернизирана версия на класическото произведение на Шекспир предложи през 1996 г. австралийският режисьор Баз Лурман във филма си „Ромео+Жулиета“, в който ролите на най-известните влюбени на света изпълняват Леонардо Ди Каприо и Клеър Дейнс.
Източник: моята статия по темата във в. "ТВ Сага" от 16.02.2012 г.



Коментари (1)


Коментари

Julia (непотвърден)
Saturday, May 26, 2012

NIKOJ NJAMA DA NAPRAVI PO-SAVARSHEN FILM PO SHEKSPIROVATA TRAGEDIJA ZA "ROMEO I GULIETA" OT FRANKO DZEFIRELI.


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  


Вижте повече за филма тук  

ФИЛМИ НА ФОКУС


  ВИЖТЕ ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ТУК

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание