Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ - ОТНОВО НА ГОЛЕМИЯ ЕКРАН


16.02.2012  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

 

Безсмъртната трагедия, написана от Уилям Шекспир през XVI век, и просъществувала във времето чрез безброй сценични и филмови интерпретации, се превръща в може би най-известната любовна история, а Ромео и Жулиета - в най-популярните герои на световното кино.
От неговото възникване до днес са създадени десетки филми по трагедията – не само добросъвестни екранизации, но и волни адаптации, използващи печалната история на двамата влюбени, като основа за своите сюжети.
Отначало това са били неми, черно-бели филми. За пръв път Ромео и Жулиета се появяват на киноекрана още във филм на Жорж Мелиес (Франция, 1902 г.), а през 1908 г. по трагедията на Шекспир са заснети 4 версии. Следва внушителна поредица от екранизации, повечето реализирани в САЩ, но също така в Англия, Италия, Германия и Франция.
Най-забележителна сред тях е американската от 1916 г. със звездата на нямото кино Теда Бара. Внимание заслужава и другата версия, заснета през същата година в САЩ. Изпълнителите на главните роли в нея (Франсис Бушман и Бевърли Бейн) се влюбват по време на снимките и две години по-късно се оженват.
Появата на звука в киното допринася за по-пълноценна изява на шекспировите герои на екрана.
Сред най-прочутите черно-бели звукови екранизации на „Ромео и Жулиета“ се нарежда едноименният филм на Джордж Кюкър от 1936 година, който се вписва напълно в тогавашната ориентация на Холивуд към скъпи и пищни кинопродукции.
Художественото оформление е дело на знаменития Седрик Гибънс (автор на дизайна на статуетката „Оскар“ и на декорите за още много известни филми). И независимо от това, че възрастта на звездите, изпълняващи главните роли, никак не съответства на героите от трагедията, тази екранизация има голям успех и е номинирана за „Оскар“ за най-добър филм, главна женска роля (Норма Ширър), поддържаща мъжка роля (Базил Ретбоун - Тибалт) и художествено оформление.
Изпълнението на Норма Ширър, която по време на снимките е на 35 години, покорява с неотразимата й женственост, а и 42-годишният Лесли Хауърд също е много обаятелен като Ромео. Впрочем, само 3 години по-късно той се прославя с ролята на Ашли в „Отнесени от вихъра“.

През 1954 г. излиза цветната италианско-английска екранизация на Ренато Кастелани. Режисьорът по онова време е сред водещите кинотворци на Италия, прочул се със следвоенните си неореалистични филми: „Под слънцето на Рим“, „Пролет“ и „За две пари надежда“. Нашата публика познава неговите телевизионни сериали за живота на Джузепе Верди и Леонардо да Винчи.
Във филма си за Ромео и Жулиета той се опитва да пресъздаде атмосферата на времето (ранното Възраждане), в което са живели влюбените веронци.
Издирването на изпълнители за техните роли отнема няколко месеца. Накрая Кастелани избира младия британски актьор Лорънс Харви, произхождащ от Литва. Въпреки своята младост (eдва 25-годишен), по онова време той е почти звезда с успешен опит в кралския Шекспиров театър (след приключването на снимките играе Ромео и на Бродуей).
Но изборът на Жулиета се оказва далеч по-труден и донякъде изненадващ, като се има предвид, че 19-годишната Сюзан Шентол, нямала никакъв опит като актриса. Ролята й във филма е първата и последната й поява на екрана.
Веднъж тя отива с родителите си на ресторант в Лондон, посещаван от театрални и кино-знаменитости. Ресторантьорът Марио я забелязва и тъй като знаел, че се търси актриса за ролята на Жулиета, веднага позвънява на продуцентите, настоявайки да дойдат, за да оценят неговото откритие. Макар и силно смутена, Сюзан приема да се яви на прослушване, след което й поверяват ролята на Жулиета.
На 15-ия Венециански кинофестивал творбата на Ренато Кастелани печели заслужено „Златен лъв“. За пленителния дух на стара Италия в този изящен филм допринася много и чудесната музика, написана от Роман Влад, който е от румънски произход.
Но нито на филма, нито на прекрасната мелодия, звучаща в него, е съдено да оставят по-ярка следа в историята на киното, вероятно защото не получават номинации за „Оскар“. Вероятно това е и причината версията на Кастелани да остане в сянката на екранизацията от 1968 година с прекрасната музика на Нино Рота.
Ромео и Жулиета“ на Ренато Кастелани е хубав и вълнуващ филм, но не му достига жизнената енергия и заразителността на актьорската игра, с които впечатлява култовата творба на Франко Дзефирели. Но преди нея са създадени два филма-балет по трагедията на Шекспир, въз основа на музиката на Сергей Прокофиев. В първия, който е произведен през 1954 г. в бившия Съветски съюз, танцуват несравнимата Галина Уланова и Юрий Жданов. А във втория, излязъл във Великобритания през 1966 г., блестят Марго Фонтейн и Рудолф Нуриев.

През 1968 година светът на киното е изненадан от нов прекрасен филм за Ромео и Жулиета, създаден отново със съвместните усилия на Англия и Италия. Неговият режисьор Франко Дзефирели взима рискованото решение да се придържа плътно до литературния оригинал по отношение на кастинга на актьорите. И вместо на филмови звезди между 20 и 30 години, поверява главните роли на двама тийнеджъри – Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, които са съответно на 16 и 17 години по време на снимките.
Младите и очарователни актьори пленяват зрителите по целия свят със своето искрено и спонтанно изпълнение, присъщо на годините им. А музиката на Нино Рота, особено прочутата любовна тема в нея, има огромно значение за цялостното въздействие на творбата върху зрителя. Нейният създател, който е сред най-добрите композитори в историята на киното, известен с работата си върху филмите на Фелини и Копола („Кръстникът“), достига може би именно с този филм своя връх.
Критиците с основание определят „Ромео и Жулиета“ на Дзефирели за най-добрата екранизация на безсмъртната едноименна творба на Шекспир.
След премиерата си в Лондон на 4 март 1968 г. филмът започва триумфалното си шествие по света. Показван е и в България, въпреки ограничения внос на западни кинопродукции през онези години. Посрещнат е с огромен интерес в САЩ, където носи на Paramount Pictures $38 млн. приходи.
На следващата година се състезава за „Оскар“ в четири категории: най-добър филм, най-добър режисьор (Франко Дзефирели), оператор (Паскуалино де Сантис) и костюми (Данило Донати), като престижната награда получават само последните двама.
Прекрасните Ленард Уайтинг (Ромео) и Оливия Хъси (Жулиета) са отличени малко по-рано със „Златен глобус“ като най-обещаващи млади актьори. Но за съжаление, тези надежди не се оправдават. Особено що се отнася до Ленърд Уайтинг, който впоследствие се снима без успех в още няколко филма и телевизионни сериали и прекратява кариерата си някъде към началото на 90-те години.
Оливия Хъси продължава да се появява на екрана и до днес, но единствената й значима роля след Жулиета е тази на Дева Мария в „Исус от Назарет“, която дължи също на Франко Дзефирели.
Модернизирана версия на класическото произведение на Шекспир предложи през 1996 г. австралийският режисьор Баз Лурман във филма си „Ромео+Жулиета“, в който ролите на най-известните влюбени на света изпълняват Леонардо Ди Каприо и Клеър Дейнс.
Източник: моята статия по темата във в. "ТВ Сага" от 16.02.2012 г.



Коментари (1)


Коментари

Julia (непотвърден)
Saturday, May 26, 2012

NIKOJ NJAMA DA NAPRAVI PO-SAVARSHEN FILM PO SHEKSPIROVATA TRAGEDIJA ZA "ROMEO I GULIETA" OT FRANKO DZEFIRELI.


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание