НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Австрийските надежди в тазгодишната надпревара за престижната награда „Златна мечка“ са свързани с филма „Рай: Надежда“ на Улрих Зайдел.
Когато започва работата си над проекта „Рай“, режисьорът планира да направи филм с три паралелно развиващи се сюжетни линии, всяка от които да поставя въпроса за това какво е „рай“ и къде човек може да намери удовлетворение и утеха. По време на постпродукцията Зайдл осъзнава, че има предостатъчно материал не за един, а за цели три филма и решава да пусне отделно всяка една от трите истории.
Първият филм от трилогията, озаглавен „Рай: Любов“, излиза през 2012 г. и разказва историята на самотната 50-годишна Тереза, която отива на секс-туризъм в Кения, но бързо разбира, че с парите си може да купи само еднократни удоволствия, но не и душевната топлина, от която се нуждае. Филмът е много добре приет в Австрия и е отличен за най-добра режисура и най-добра главна актриса () на Австрийските филмови награди.
По-късно през същата година Зайдел представя и следващата част от трилогията – „Рай: Вяра“. В нея представя историята на сестрата на Тереза, Ана-Мария, която търси щастие и утеха не по бреговете на Кения, а в религията. След дълги години отсъствие, мъжът й, прикован към инвалидния стол мюсюлманин, се завръща в дома си, където го очаква домашна религиозна война. Филмът също е отрупан с положителни рецензии и печели международна популярност. Номиниран е за „Златен лъв“ на миналогодишния кинофестивал във Венеция и в крайна сметка е отличен със Специалната награда на журито.
Третата част „Рай: Надежда“ пък бе представена още след старта на 63-ото Берлинале, където се конкурира с още 18 филма за голямата награда „Златна мечка“.
Действието на последния филм от трилогията се върти около 13-годишната Мелани, която е пратена на летен лагер за отслабване, докато майка й, Тереза, съблазнява мъже в Кения. По време на изтощителната програма децата успяват да намерят и време за забавление, купувайки скришно бира и "Йегермайстер", измъквайки се тихомълком, за да отидат до провинциалната дискотека или просто за да си поприказват за секс. На лагера Мелани среща за първи път любовта. Обектът на нейните желания е по-възрастен от нея лекар, когото тя се опитва да съблъзни с всички трикове, подсказани й от по-опитните нейни приятелки.
С мистериозен маниер, леко напомнящ на сънародника си Михаел Ханеке, Зайдел прекъсва историята, още преди зрителят да успее да види развието на действието. Така неведението буди (или поне би трябвало) догадки и въпроси, за чиито отговори трябва да се впрегне въображението на зрителя. Ако това при режисьор като Ханеке действа като стимул за пораждане на напрежение, то при Зайдел същото е по-скоро досадно и тромаво. Цялото действие на филма е меко казано скучно и празно. Зрителят, лишен от привилегията да е гледал предните две части на трилогията, няма как да не се сблъска с въпроса защо подобна банална история е номинирана за една от най-престижните фестивални награди за кино. Въпреки прекрасните кадри и стойностната визия филмът трудно може да избегне унизителните аналогии с поредния американски тийн филм за любов и разочарование.
Но, както казах, това мнение сигурно би било споделено само от тези, които не са гледали първите две части - "Любов" и "Вяра".
Темите и посланията на трите филма кореспондират помежду си, което води до интерференция на емоционалния и смислов заряд. Но отделени един от друг, те въздействат значително по-малко, губят дълбочина и за слабото звено ("Надежда") това е пагубно. С други думи: филмът може да бъде оценен подобаващо само заедно с останалите две части. Но сам за себе си, той не е нищо повече от историята на едно пълно момиче, влюбено в по-възрастен мъж.
(Прогноза: Дори "Рай: Надежда" да бъде отличен на Берлинале след няколко дни, то наградата няма да бъде присъдена за самия филм, а за цялата трилогия.)