български сериали

• 
• Add new коментар

Повечето от българските телевизионни сериали, създадени през годините на комунистическото управление, са с историческа тематика. Една част от тях са посветени на националноосвободителните борби, а друга - на т.нар. антифашистка съпротива. Независимо от огромната популярност, която си спечелва „На всеки километър“, все пак сериалите, опитващи се да героизират по идеологическа поръчка на управляващата БКП партизанската тактика на комунистите отпреди 9 септември 1944 г., определено отстъпват в художествено отношение на онези, които разказват за подвизите на герои от по-далечната история. В предишни публикации припомних най-добрите от тях: „Записки по българските въстания“, „Мера според мера“, „Капитан Петко войвода“...

Но би било пропуск, ако към тези ключови исторически сериали, не причислим и „ПЪТЯТ КЪМ СОФИЯ“, създаден от украинския режисьор Николай Машченко по едноименния роман на Стефан Дичев. Според изтъкнатия наш теоретик на киното Неделчо Милев, в него филмовият разказ е изграден увлекателно и професионално зряло, изваяни са плътни и живи образи, като е уловена точно атмосферата на епохата.
Разбира се, както всичко в онези години и този телевизионен сериал е заснет по идеологическа поръчка от страна на управляващите - в конкретния случай целяща да изтъкне приноса на Русия за освобождението ни от османско владичество във връзка със 100-годишнината на победата й във войната с Турция от 1877-1878 г. Затова и излъчването на поредицата от петте епизода стартира точно на 3 март 1979 г.
Този сериал има интересна история, свързана с неговите създатели.
Режисьорът НИКОЛАЙ МАШЧЕНКО е сред водещите фигури в кинематографията на бившия Съветски съюз, прославил се благодарение на шестсерийния телевизионен филм „Как се каляваше стоманата“ (1973) с Владимир Конкин в главната роля.
Предварително за режисьор е спряган Въло Радев, спечелил си име с филми, като „Крадецът на праскови“ (1964), „Цар и генерал“ (1966), „Най-дългата нощ“ (1967), „Черните ангели“ (1970) и „Осъдени души“ (1975). Но в крайна сметка чиновниците от Българската кинематография избират Машченко, за да може продукцията да бъде българо-съветска. След този сериал украинският режисьор става още по-популярен в бившия Съветски съюз, благодарение на филма си „Стършел“ - великолепна екранизация на едноименния романа на Етел Лилиан Войнич. А през 1983 г. снима нова телевизионна поредица у нас - „Семейство Карастоянови“.
След разпадането на Съветския съюз Машченко продължава режисьорската си кариера в Украйна, където през 2007 година излиза поредният му исторически филм, посветен на легендарния Богдан Хмелницки и на един от най-важните и трагични моменти от освободителната война на украинския народ срещу господството на полската шляхта през 17 век.
СТЕФАН ДИЧЕВ пък написва сценария за „Пътят към София“ по едноименния си роман, издаден още през 1962 г. Големият български писател, който е родом от Велико Търново, има две висши образования - строително инженерство и право, но оставя трайна следа в литературата ни със своите исторически книги, някога любими на мнозина, а днес почти забравени. Едва миналата година романът „Пътят към София“ бе преиздаден повторно – почти половин век след появата му.
Първият опит на Стефан Дичев като сценарист на исторически сериал е свързан с „Демонът на империята“, заснет от Вили Цанков през 1971 г. Навремето твърде фриволното екранно представяне на образа на Апостола предизвиква истински скандал, който засяга силно писателското самочувствие на Дичев, наричан от литературния критик Георги Цанков „българския Александър Дюма“, заради увлекателността на разработваните от него исторически сюжети и умението му да ги насища с ярки индивидуални съдби.
След провала на „Демонът на империята“ той се насочва към по-усложнена структура и по-достоверно психологическо обрисуване на персонажите си, макар и да ги поставя пак в условията на екстремно-трагични колизии.
В „Пътят към София“ са проследени съдбите на две фамилии, увлечени от водовъртежа на драматични събития, станали в навечерието на освобождението на днешната ни столица от турско робство.
Революционерът Дяко (акт. Петър Слабаков) пристига в София с намерението да помогне на руското главно командване при освобождението на града. Влиза в контакт с Андрея Будинов (акт. Константин Цанев) и с неговите двама братя – Коста (акт. Павел Поппандов) и Климент (акт. Георги Георгиев-Гец), който е лекар в турска военна болница, работещ за руското разузнаване, с което е свързан още от следването си в Русия. Именно на излизане от дома на братята, Дяко е арестуван от турците...
На фона на военните действия за освобождението на София е разгърната и увлекателната романтична линия на любовта между Андрея Будинов и красавицата Неда (актр. Ана-Мария Петрова). Без нея едва ли сериалът би се харесал на масовата телевизионна аудитори. Разбира се, немалка заслуга за това имат и сполучливо подбраните изпълнители на главните роли.
Георги Георгиев-Гец и Петър Слабаков по онова време вече са се доказали като едни от най-големите български актьори и затова тяхната уверена игра не е изненада за никого.
Но в „Пътят към София“ изгрява звездата на един млад актьор - КОНСТАНТИН ЦАНЕВ, едва е завършил следването си във ВИТИЗ. Той се справя много добре с централната роля на идеалиста Андрея Будинов. Но независимо от впечатляващия старт, кариерата на този обещаващ актьор в българското кино не е от най-бляскавите. Тя трае едва десетина години, през които се снима в още няколко известни български филма, като „Бедният Лука“, „Константин философ“, „Търновската царица“, „Милионерът“ и др.
През 1990 година заминава за Германия, където сменя професията си и става първоначално говорител в радио „Дойче веле“, а след време и водещ на собствени предавания. Известната актриса Мария Каварджикова, която е първата му съпруга, остава в България с двете им дъщери. След време по-малката (Гергана) заживява при него в Кьолн. При едно гостуване на Каварджикова там, двамата съпрузи се разбират да се разделят приятелски.
Втората жена на Константин Цанев е германка. От нея има още две деца - близнаците Константин и Елена.
През 2007 година бившият актьор се връща неочаквано в България, за да изпълни главната роля в шестсерийния телевизионен сериал на БНТ „Людмил и Руслана“ под режисурата на Мариана Евстатиева-Биолчева.
АННА-МАРИЯ ПЕТРОВА, която играе Неда в „Пътят към София“, също дължи кариерата си на този сериал и по-специално на неговия режисьор Николай Машченко, който я избира след пробни снимки измежду повече от 300 момичета. По онова време тя току-що е завършила средното си образование - хореографското училище в София и всички очакват от нея да се посвети на балетното изкуство, защото още като ученичка играе в балета на Софийската опера. Но вместо на балетната сцена, Анна-Мария се озовава на снимачната площадка – при това, за да пресъздаде на екрана главния женски персонаж – този на красивата Неда. Явно съвместната работа с украинския режисьор се е оказала решаваща за преориентирането на девойката, защото впоследствие специализира актьорско майсторство в киностудията „Довженко“ в Киев отново при Николай Машченко.
Но и тя, като своя партньор от сериала, напуска България през 1990 г. Заминава за Италия, но за разлика от Константин Цанев, не само че не сменя професията си, но прави успешна кариера като актриса. Има над 50 роли в италиански игрални филми, сериали, западни копродукции. Снима се редом със звезди от ранга на София Лорен, Франко Неро, Ванеса Редгрейв. Италианските режисьори често й казват, че много прилича на сицилианка, а тя се смее, защото си спомня как Машченко й повтарял, докато снимали „Пътят към София“, че е истинска българка.
Анна-Мария е съпруга на големия български оперен певец Никола Гюзелев, с когото се запознава още през ученическите си години. Дъщеря им Адриана е 26-годишна и също живее в Италия.
Освен като актриса Анна Мария Петрова се изявява като телевизионна водеща, поетеса и кинопродуцент. Има собствена продуцентска къща „Адриа“ за производство на телевизионни, игрални и документални филми.

Днес определено трябва да признаем, че големите постижения на българския исторически филм и по-специално на историческите сериали, се случват през годините на комунистическото управление на България. И това е обяснимо, защото създаването на толкова много скъпоструващи кино- и телевизионни продукции, възвеличаващи миналото, не би било възможно без огромната финансова подкрепа на тоталитарната държава и силното желание на някои от нейните ръководители да съчетаят българската история с комунистическата митология, прекроявайки по свой избор ценностната йерархия на народната памет.

Източник: моята публикация по темата във в. "ТВ Сага" от 02.08.2012