НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Документалният филм „Пина“ на прочутия германски кинорежисьор и президент на Европейската филмова академия Вим Вендерс е по същество колективно признание в любов към великия хореограф Пина Бауш, прославила името си по целия свят като ръководител на създадения от самата нея през 1973 година „Танцов театър на Вупертал“ (Wupperthal Tanztheater).
Приживе спектаклите на нейната трупа винаги са посрещани с огромен интерес, но в пълна степен светът осъзнава значението й за изкуството на танца, едва след като тя си отиде от този свят на 30 юни 2009 г. благодарение и на триизмерния шедьовър в нейна чест, заснет от Вим Вендерс.
Неговият филм ни дава възможност да се запознаем с невероятното изкуство на актьорите от основания от нея театър. Спомените им за Пина звучат зад кадър, а в него виждаме в едър план техните лица, техните движения, танцуването им по време на класически спектакли, поставени от Пина Бауш: от легендарния „Кафе Мюлер“ до „Пълнолуние“, който е сред последните. Вендерс се е намесил само, за да премести изпълнението на повечето от най-ярките танцови изпълнения на актьорите от „Танцтеатър“ сред необичайни ландшафти и интериори: заводски цехове, вагони на атрактивната висяща железница на Вупертал, градски кръстовища и др. Градът, в който работи през по-голямата част от живота си Пина Бауш, не е просто впечатляващ декор на този изключително оригинален филм, а и един от неговите герои.
Във всичко останало режисьорът се доверява на Пина: филмът буквално прелива от нейната изключителна енергия, въплътена в радко красиви и дълбоко символични изпълнения на нейната трупа, съставена от танцьори от целия свят.

Впрочем първоначалният замисъл на Вендерс претърпява съществена промяна. Той е възнамерявал да снима гастролите на театъра на Пина, но впоследствие решава да се съсредоточи върху Вупертал – град, в който великата хореографка работи 36 години и с който завинаги ще остане свързано нейното име.
Включените във филма кратки изпълнения на нейната трупа са уникални, защото со родени в процес на импровизация. Защото методът на Пина Бауш бил следният: тя задава на танцьора някакъв въпрос и го подканва да „изтанцува“ своя отговор.
Във филма на Вендерс актьорите танцуват в отговор на въпроса за човека и твореца Пина.

Премиерата на „Пина“ се превръща в едно от главните събития на проведения в началото на годината 61-и Берлински кинофестивал. Критиците оцениха много високо режисурата на Вендерс, отличавайки го особено за талантливото използване на модния напоследък формат 3D. Според тях, за пръв път след „Аватар“ на Джеймс Камерън триизмерните образи играят важна роля във филма, допринасяйки за вникването в съдържанието му, а не са просто примамка за зрителите.
Защото е трудно човек да почувства цялата красота на модерния танц без внушението за обемност, която плоският екран не е в състояние да изрази толкова въздействащо, както триизмерният.
Мнозина от пишещите за филма го оценяват най-високо сред филмите на Вендерс от последното десетилетие. Те отбелязват, че големият режисьор продължава да се изявява като новатор на документалното кино, припомняйки за знаменития му филм за кубинската музика „Буена виста сошъл клъб“ (1999). Вдъхновен от успеха на „Пина“, режисьорът заявява, че възнамерява да продължи експериментите си с 3D-формата: „Техническите постижения са като наркотик. Пробваш ли веднъж – после е трудно да се откажеш“.

Но най-важно е значението, което има неговият филм за хората, които обичат съвременния танц. Защото след смъртта на Бауш балетните специалисти отбелязват с горчивина, че заедно с нея си отива и блестящото й хореографско наследство. Ако при класическите балетни постановки е записана партитурата на движенията и винаги може да бъде реконструирана, то при съвременните хореографи точността на формата не е толкова важна, колкото особената атмосфера на спектаклите, която може да се запази, само когато над тях продължава да работи режисьорът, който ги е създал.
Но благодарение на Вендерс хореографията на Пина Бауш ще бъде запомнена в нейния оригинален вид, а триизмерният кинообраз ще помогне на милиони зрители и от най-отдалечените кътчета на света да се запознаят с нейния уникален театър.
На пресконференцията след премиерата на филма на Берлинале питат режисьора какво означава за него погледът на Пина Бауш. Вим Вендерс отговаря: „Погледът на Пина е тема на филма: как тя гледа на всичко. Това ме очарова, бях просто поразен от още от първия път, когато я видях в действие. Невероятно точен поглед към хората, проникващ в душите им и в това - как се изразяват в процеса на движението. Всяка от нейните постановки е отражение на този уникален поглед на Пина. Не съм усещал никога през живота си подобен поглед. Нищо не можеше да му убегне. Това се опитахме да покажем във филма – погледа на Пина, въплътен в нейната хореография – след като вече не можехме да снимаме със самата нея."
Германският режисьор споделя, че е искал да направи съвместен филмов проект с Бауш много отдавна – още когато за пръв път се е срещнал с нея. „Но едва когато пространственото измерение навлезе в нашето изкуство, бях в състояние да покажа танцьорите в истинската им светлина и с техните изразни средства. Затова ми отне толкова време да направя този филм“, заявява още Вендерс на пресконференцията.
Според него бъдещето на 3D-технологията не е свързано непременно с фантастичните филми, както е до момента. Щом започнат да се използват по-малки и леки камери, което е само въпрос на време, ще се оформи един изцяло нов подход за заснемане на вдъхновени от реалността ленти, смята създателят на филмови шедьоври, като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието“.