Камен Калев

• 
• Add new коментар

От 14 октомври по екраните на страната излиза „Островът“ – вторият игрален филм на Камен Калев, превърнал се в един от най-обещаващите европейски кинорежисьори след превъзходния си дебют с „Източни пиеси“.
Всеобщите очаквания за нещо още по-добро след подобен успешен старт, по принцип са голямо изпитание за всеки човек на изкуството.
В интервюто, което даде за „Другото кино“ още преди да участва във фестивала в Кан, Камен Калев сподели, че въпреки притесненията, вярва в заложеното във филма. Според него, то е по-важно от евентуалния му успех или неуспех.
Възможно е част от взискателните поклонници на амбициозния режисьор да останат разочаровани след първото гледане на „Островът“. Но аз съм убеден, че нещо в него ще ги подтикне да го гледат повторно, опитвайки се да намерят отговор на въпросите, които е провокирал у тях.

Кое е ТОВА НЕЩО, което респектира най-много, когато гледаме „Островът“?

Според мен, смелостта. Или даже дързостта да се опиташ чрез чисто кинематографични средства да разкриеш драмата на идентичността на съвременния млад човек. Да покажеш (а не да разкажеш!) одисеята на неговото завръщане или преоткриване на своето истинско аз.
Филмите, занимаващи се с подобна проблематика, никак не са малко. Но техният проблем е, че се опитват да я рационализират – най-често чрез средствата на психоанализата. Малцина са онези творци в съвременното кино, които открито отстояват сюрреалистичния и дори мистичният подход при нейното изследване. Камен Калев определено е един от тях. Направи го по-индиректно в „Източни пиеси“ и съвсем недвусмислено в „Островът“.
Не случайно е избрал точно чрез Алехандро Ходоровски (прочутият създател на сюрреалистични шедьоври като „Къртицата“ и „Свещената планина“), да ни даде още в началото ключа за възприемането (не за разбирането!) на онова, което предстои да видим на екрана. Изумителното в сцената с гледането на карти таро е в това, че не е измислена. Защото митичният Ходоровски напоследък наистина се е посветил на този нетрадиционен начин за опознаване на човешката природа.
„Трудно обаче го убедих да участва, защото вече не му се занимава с кино, но в самия край на продължилия осем седмици снимачен период все пак заснехме сцената с него, която иначе е първа във филма“, сподели Калев в интервюто за „Другото кино“.
„За мен бе много важно той да играе себе си точно в същото кафене и на същото място, където хората са свикнали да го виждат. Слава богу – така и стана! Затова в определен смисъл Алехандро Ходоровски се превърна в кръстник на филма“, добави той.
Ходоровски се обръща към героя от „Островът“ с призива: „Нямаш нищо повече за намиране. Нищо. Изправен си пред една празнота. Мрак. Ти така си мислиш. Но вселената те очаква. Скочи в тази празнота. Забрави ума си!“
А когато подобна митична фигура за световното кино заявява нещо подобно още от първата сцена на един филм, отпадат всякакви съмнения относно подхода на режисьора. Казаното от Ходоровски е доразвито впоследствие и чрез монолога на фараджията (акт. Михаил Мутафов), който окончателно убеждава Данийл (акт. Туре Линдхарт) да продължи трудното пътешествие към себе си, без да разчита на „мозъка, който е машинка, която трябва да ни помага, а не да ни пречи“.
Но филмът едва ли би имал особена стойност, ако заложената в него философия не бе предадена визуално чрез въздействащи кадри, вдъхновени от Тарковски, Вендерс и Линч. Референциите към филми като „Сталкер“, „Париж, щата Тексас“ и „Мълхоланд драйв“ издават пристрастията на Камен Калев към авторското кино, опитващо се по чисто интуитивен път и със специфични филмови средства да разгадае тайните на човешката душа.
„Това, което е интересно, според мен, - споделя Калев - е да се покаже със средствата на киното тази ускорена и радикална трансформация, която се случва с човешките индивиди под влияние на новите възможности за свързване помежду им. Големите обществени промени изискват други визии и други подходи в правенето на авторски филми. Ако това не стане, киното, което има претенцията да е нещо повече от развлечение, ще отстъпи пред настъплението на комерсиалното изкуство.“
Режисьорът на „Островът“ заслужава да бъде поздравен най-малкото за усилието си да намери нови подходи за кинематографично представяне на онова, което иска да каже.
Филмът му не е без дефекти, разбира се. Основните са на драматургично равнище, според мен. Произтичат от известна предпоставеност на тезите. И особено от обратите в действието, които със своята внезапност и алогичност не само ни стъписват, но и отдалечават от героя, чиято мотивация не винаги става ясна.
Но това е естествено за филм, изискващ от нас да забравим за ума си и да се потопим в медитативно съзерцание на образи, които освен вълнението, което пораждат, подтикват към метафорични обобщения за драмата на нашето съществуване. Драма, която произтича от непознаването на съкровените ни желания, от автоматизма на живота, подчинен на фалшиви стойности и образци на поведение, които ни пречат да се вслушаме в сърцето си, когато вземаме най-важните си решения.
Можем ли да намерим в себе си достатъчно дързост, а защо не и лудост, за да отстояваме собствените си открития за самите себе си, прекрачвайки границите, наложени от обществените условности? Това е може би един от основните въпроси, които си задаваме след като сме гледали „Островът“, който е несъмнено провокация, целяща да ни пробуди за истински осъзнато съществуване.
Освен новаторския подход в режисурата, сред най-големите му достойнства е играта на актьорите – на първо място тази на датчанина Туре Линдхарт, но също и на френската звезда Летисия Каста.  Операторската работа на Юлиан Атанасов и музиката на Жан-Пол Вал, на които Камен Калев се е доверил повторно след „Източни пиеси“, също допринасят за изграждане на мистичната и вълнуваща атмосфера на филма.

Оценка на филма 7.0/10