Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ОСЛО, 31 АВГУСТ” НА ЙОАКИМ ТРИЕР


01.08.2012  Текст:  Стефка Цанева

СТАТИИ

   

Норвежкото кино напоследък се откроява с все по-значими постижения в международен план. На 16-ия София Филм Фест бяха представени два от най-нашумелите филми, излезли в тази страна през миналата година: „Хепи, Хепи“ (Happy Hаppy) и „Осло, 31 август” (Oslo, 31. August). Първият е носител на Голямата награда на журито в конкурса „Световно кино“ на миналогодишния фестивал на независимото кино „Сънданс“ в САЩ, а вторият участва в програмата „Особен поглед“ на 64-ия кинофестивал в Кан.
„Другото кино“ ви предлага една рецензия за „Осло, 31-ви август”,
написана от СТЕФКА ЦАНЕВА.

    „ОСЛО, 31 АВГУСТ” НА ЙОАКИМ ТРИЕР
   Новата надежда на скандинавското кино

Йоаким Триер е един от най-обещаващите млади скандинавски режисьори. Дебютът му „Повторение” (Reprise) постигна завиден успех сред критиката на филмовите фестивали. Невероятно красивата естетика на Триер и историите му, които някак достигат до дебрите на човешката душа, го превърнаха в младата звезда на норвежкото кино и пет години феновете му чакаха със затаен дъх следващия му филм. 

През 2011-та беше официалната премиера на „Осло, 31-ви август”, който пожъна не по-малко успехи от първия му филм и след броени дни започва разпространението си по кината в САЩ. Във филма Триер отново си сътрудничи с актьора от „Reprise” Андерс Даниелсен Лие, който прави поредната си брилянтна роля.
Лие се преобразява в образа на Андерс – млад и многообещаващ журналист, писател и диджей, една култова личност на ъндърграунд сцената в Осло, която всички познават. Грешка. Андерс е бил всичко това. Но от шест години се бори с наркотичната си зависимост и за това време е успял да разруши всичките си взаимоотношения и връзки.
31-ви август 2011 година – Андерс е в клиника за наркозависими от няколко месеца и днес получава свободен ден, за да отиде на интервю за работа в Осло. Той ще се завърне в града, за да открие, че приятелите и семейството му са продължили напред. Някои са се оженили, имат деца, работа и кариера, но всеки от тях носи все още горчивите спомени за болката, която Андерс им причинил.
Всичко се движи, всичко се развива – хората, градът. Единствен Андерс се усеща непоколебимо заклещен във времето. Има ли надежда да излезе от капана на миналото си, да загърби последните шест години от живота си, да поиска прошка и да му бъде простено?
Филмът е гениален, защото е така прост и обикновен, а историята е толкова лична, че е невъзможно да не те докосне. Освен това тук отново се наблюдава типичната за Триер естетика – с безкрайно красиви кадри, много светлина, пастелни цветове, бавни и плавни движения на камерата и музика, която обединява всичко това в празник за сетивата. В едно интервю Триер споделя, че според него киното трябва да бъде красиво. Опитът на догма-течението да представи реалността, каквато е, е разбираем и понятен, но не е ли красотата също е част от нея? И именно филмът има уникалната функция да я създава и пресъздава.
Освен всичко друго „Осло, 31-ви август” е и апология за града. Триер възхвалява Осло и го показва в такава светлина, в която едва ли друг режисьор го е виждал. Градът се превръща в извор на вдъхновение, мъка, носталгия, на живот. По време на снимките Триер е помолил няколко свои приятели просто да му разкажат свои спомени, свързани с Осло. Някои от тях са се разплакали дори само при мисълта с колко спомени е свързан градът. Триер е записал тези лични истории, събрал е още архивни кадри и снимки от приятелите си и така се е получил колажът в началото на филма, който още в първите минути непоколебимо задава една от основните теми – Осло.
Незабравима сцена:
Андерс стои сам в едно кафене. Оглежда се около себе си – пълно е с хора, които весело разговарят или пък са се усамотили в някой ъгъл с лаптопите си. Той долавя само част от думите им, среща погледите им и вижда живота им. Думите се преплитат, усмивките изчезват и се появяват, хората остаряват, сбъдват мечите си или остават сами, всичко е в безумно движение. Освен Андерс, който неподвижен и безмълвен наблюдава живота на Осло. Андерс е фланьорът на Валтер Бенямин, който броди из града, без никога да е истински част от него.
„Осло, 31-ви август” е един специален филм. Един от малкото, които по един магически необясним начин успяват да те докоснат и не просто да останат в паметта като име, а като красив спомен.



Коментари (0)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание