Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ОСКАР”-ите - ДНЕШНАТА ТРЕСКА ЗА ЗЛАТО


24.02.2012  Текст:  Ралица Тончева

НОВИНИ

   

На 26-ти февруари за 84-ти път път ще бъдат връчени най-престижните филмови награди. Церемонията на „Оскар“-ите е най-старата, свързана със седмото изкуство, излъчвана в медиите. За първи път е предавана на живо по радио „Лос Анджелис” още през 1930 г., а от 1953 г. вече и по телевизията. Устояла на времето, тя се е развила, утвърдила и превърнала в еталон за висота. Това не е поредното лъскаво събитие на Холивуд, а „празник на магията на киното”, както я определя Джеймс Камерън и засвидетелстване на уважение към постиженията на хората от филмовата сфера.

Факт е, че отличията на Американската филмова академия са годишни награди за англоезично кино с една категория за чуждоезичен филм и следователно те са мерило най-вече за американското и английското кино, но не и за световното. Въпреки това обаче, светът има какво да научи от церемонията на „Оскар“- ите – от една страна, начините за отдаване на дължимото внимание и почит към киното, и от друга, как успешно да отправя едно глобално послание за популяризирането на седмото изкуство.

Всичко започва през далечната 1927 г. по време на вечеря в дома на шефа на филмовото студио „Metro Goldwyn Mayer” („Метро Голдуин Майър”) – Луис Майър. Той и трима от неговите гости – актьорът Конрад Нагел, режисьорът Фред Нибло и продуцентът Фред Бийтсън, започнали да обсъждат създаването на организирана група, която да бъде в помощ на цялата филмова индустрия. Те планирали още една среща, на която да поканят представители на всички браншове от киноиндустрията.
Tака на 11 януари 1927 г. 36 души се срещнали на вечеря в хотел „Амбасадор” в Лос Анджелис, за да чуят предложението да бъде основана „Международна академия на филмовите изкуства и науки”. Сред участниците били много от най-големите имена в киното по онова време. Групата подкрепила идеите и развитието дошло бързо. До средата на месец март същата година (1927 г.) учредяването на Академията започнало и били избрани нейните първи служители, а президент станал Дъглас Феърбанкс.
На 11 май 1927 г. в хотел „Билтмор” в Лос Анджелис се състоял официален банкет с организационни цели. На него присъствали около 300 гости. 230 от тях станали членове на Академията, заплащайки по 100 долара. Американският изобретател Томас Едисон е първият, удостоен с почетно членство. Първоначално били основани 5 клона на Академията: продуценти, актьори, режисьори, сценаристи и техници. Една от задачите на вечерта била да се измисли проект на трофея, който ще се връчва за постиженията. Главният художествен ръководител на “Metro Goldwyn Mayer” – Седрик Гибънс – измислил дизайна на статуетката: рицар, стоящ върху филмова ролка и държащ меч с острието надолу. Академията назначила художника Джордж Стенли от Лос Анджелис да изработи статуетката.
В наши дни всяка година през януари се отливат нови златни статуетки от „R.S. Owens & Company” – фабрика в Чикаго, която работи за Академията от 1982 г. За производството на 50 статуетки са необходими около 3–4 седмици.
Статуетката е висока 34,29 см (13½ инча) и тежи 3,9 кг (8½ pounds). Филмовата ролка, върху която е застанал рицарят, е с 5 спици, символизиращи 5-те оригинални отдела на Академията: актьори, режисьори, продуценти, техници и сценаристи. Въпреки, че статуетката не се е променила във времето спрямо оригиналния си дизайн, размерите ѝ варират до 1945 г., когато е установен настоящият стандарт.
Официално наречена „Награда за заслуги” („Award of Merit”), тя е известна още повече с прякора си – Оскар. Най-популярната история гласи, че библиотекарката на Академията – Маргарет Херик, виждайки статуетката за първи път, възкликнала: „Досущ прилича на моя чичо Оскар!“
Статуетките, които раздават първоначално, били изработени от позлатен бронз. Постепенно той е заменен с други метали, докато най-накрая е избрано 24-каратовото злато. По време на Втората световна война, за период от 3 години, статуетките са изработвани от боядисан гипс, поради недостиг на метали. След края на войната Академията дава възможност на победителите, получили гипсови статуетки, да ги заменят за позлатени.
Много преди да се превърне в дългоочаквано и следено от целия свят събитие, каквото е днес, церемонията по раздаването на наградите „Оскар” е била скрита от медиите. Първата церемония се провела при затворени врати в хотел „Рузвелт” в Холивуд на 16 май 1929 г. Присъствали 270 души от сферата на киното, като имало възможност да присъстват и гости, на които се продавали билети по 5 долара. Днес присъствието на церемонията е възможно само с покана. Билети за събитието не се продават.
На първата церемония (1929 г.) раздават 15 статуетки за постижения в киното през 1927 и 1928 г. Първият отличен като най-добър актьор в историята на наградите е Емил Янингс, роден в Швейцария през 1884 г. и починал в Австрия през 1950 г. Той изпълнява главни роли в някои от най-известните филми в историята на киното, като „Последният човек“ на Фридрих Вилхелм Мурнау, например, а на първата церемония е отличен за ролитe си в „Последната заповед“ (The Last Command) и „Пътят, по който тръгват всички“ (The Way of All Flesh). Само че той си получил наградата предварително, защото е трябвало да отпътува за Европа.
Не е ималоникакво  тръпнещо очакване на обявяването на победителите в онази вечер на 16 май 1929 г., защото те били огласени 3 месеца преди официалното тържество. Това наложило промяна на церемонията през следващата година, въпреки че от Академията решили да пазят резултатите в тайна до официалното награждаване, все пак раздали предварително списъка с победителите на вестниците, за да може да се появи в тях на следващата сутрин. Тази политика продължила до 1940 г., когато за ужас на Академията вестник „Лос Анджелис Таймс” нарушил уговорката и публикувал имената на спечелилите още във вечерното си издание. Случилото се накарало Академията през 1941 г. да наложи системата на запечатания плик, която е в сила и до днес.
През 2002 г. церемонията за първи път се провежда в „Kodak Theatre” (театър „Кодак”), който е построен със специално отпуснати за целта 94 милиона щатски долара, за да може най-после тя да има свое постоянно място след над 70-годишно странстване.
В историята на наградите „Оскар“ се е случвало на три пъти да отлагат датата на тяхното провеждане: с една седмица през 1938 г., заради тежки наводнения в Лос Анджелис; с 2 дни през 1968 г. в знак на уважение към убития д-р Мартин Лутър Кинг, чието погребение се състояло в предварително определения за церемонията ден и с един ден през 1981 г., поради опита за убийство над тогавашния президент на САЩ – Роналд Рейгън.
Признавайки необходимостта да бъдат уважени и постижения, които не попадат в определените предварително категории, Академията връчва 2 специални награди на първата церемония през 1929 г. - една за компанията „Уорнър брадърс”, продуцирала първия филм с говор „Джаз певецът” и една за Чарли Чаплин за продуциране, режисура, сценарий и актьорска игра в „Циркът”.
Специалните ефекти, костюмите и гримът също намират място сред категориите на престижната награда. На дванадесетата церемония (1940 г.) е добавена категорията за специални ефекти, която през 1964 г. е разделена на две отделни категории – за звукови ефекти и за специални визуални ефекти. През 1949 г. категорията „дизайн на костюми” е добавена към останалите. На 54-тата церемония категорията за грим става ежегодна.
Категорията за документално кино е включена за първи път на четиринадесетата церемония на Академията през 1942 г. А през 2002 г. е включена и категория за най-добър анимационен филм и „Шрек” печели „Оскар” за 2001 г.
През 1948 г. на двадесетото издание на „Оскарите” за първи път специална награда е връчена за най-добър чуждоезичен филм. Това е „Шуша“ (Sciuscià) на Виторио Де Сика. През 1956 г. „най-добър чуждоезичен филм” се превръща в самостоятелна категория.
Върху избора на филми претенденти за „Оскар” оказват влияние различни типове фактори – социални, исторически, технически, художествени и комерсиални. Критериите на Американската филмова академия задават определена рамка за филмите, борещи се за „Оскар”, в която универсалното послание, пречупено през индивидуалността, е ключ за успех.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС




 Повече по темата вижте в сп. АРТИЗАНИН .
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание