Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„МЕРА СПОРЕД МЕРА“ – НОВАТОРСКИЯТ СЕРИАЛ


25.07.2012  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Тези дни БНТ Свят излъчи „Мера според мера“ – легендарният наш сериал от 1988 г., съперничещ на „Записки по българските въстания“ с безспорните си художествени достойнства. Дори е още по-смел в съдържателно отношение и много по-оригинален като форма. Преди него никой не е посмявал да докосва темата за борбите на българите в Македония и покрусата от неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.

Сериалът е предшестван от трисериен едноименен игрален филм, излязъл седем години по-рано (през 1981) и предизвикал истински шок, заради твърде големите различия от написаното в учебниците по история до този момент. Тодор Живков първоначално възнамерявал да го спре, именно заради нестандартните исторически интерпретации в него. Твърди се, че се отказал от намерението си след застъпничеството на Надежда Андреева, професор по западно-европейска литература, която го уверила, че интелектуалците много харесват епоса за Македония.
Чиновниците в българското кино в онези години не гледат с добро око на режисьора Георги Дюлгеров още след филма му „Авантаж“ (1977), в който се осмелява да постави въпроса: къде свършва вината на един престъпник и къде започва тази на обществото… Затова независимо от успокояването на страстите около "Мера според мера", кариерата му буксува няколко години, през които отказва да прави „желаните“ от властта филми.
Цяло чудо е, че въобще получава разрешение да създаде телевизионния сериал „Мера според мера”, който според собственото му определение е „филм-размисъл върху скокообразното, неравномерно и нееволюционно развитие на нацията, което ни орисва да преминаваме в едно поколение онова, което другаде са преминали плавно в продължение на три, че и повече поколения.“

ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ винаги се е стремял филмите му да свидетелстват за духа на епохата. Потвърди го и в разговор с мен преди няколко години, подчертавайки колко е важно това за него: „То ми помага да си намирам оправдание, че се занимавам с кино, особено в наши дни. А през 70-те и 80-те години го усещахме като мисия и филмите, които правехме, независимо от езоповския им език, анализираха обществените отношения. Но тогава и хората умееха по-добре да разчитат езика, на който им говорехме. Бяха по-подготвени и също се включваха в съзаклятието. В този смисъл социалната роля на киното беше по-недвусмислена. В наши дни не е така. Разми се нравствената система от ценности.“
Може би именно това размиване на ценностите стана причина и за абсолютно необоснованите изказвания по негов адрес на по-млади кинотворци като Зорница София, Цветодар Марков и Мариан Вълев, които се опитаха да омаловажат режисьорските му качества, засегнати от факта, че именно неговият проект за нов филм получава държавна субсидия за реализиране.
Но да се върнем към „Мера според мера“, който ще остане в историята на българското кино и като пример на невиждано артистично партньорство между режисьор и актьор. Става въпрос за сътрудничеството между Георги Дюлгеров и Руси Чанев, датиращо още от съвместната им работа по сценария на „Авантаж“, отличен със „Сребърна мечка” на фестивала в Западен Берлин през 1978 г.
Двамата написват и сценария за „Мера според мера“, използвайки за основа романа „Литургия за Илинден“ на Свобода Бъчварова. Известната писателка, починала неотдавна като емигрант в далечна Бразилия, се присъединява към тях за създаването на телевизионния сериал.
Дюлгеров и Чанев се познават още от детските си години, прекарани в родния им Бургас. Първият е роден на 30 септември 1943, а вторият – на 18 септември 1945. 

РУСИ ЧАНЕВ усвоява перфектно вардарско-струмишкия диалектен говор специално за превъплъщението си в образа на Дилбер Танас от „Мера според мера“. Обучава го майката на режисьора на филма, произхождаща от род на македонски бежанци.
„Руси е актьор от световна класа, - убеден е Георги Дюлгеров. - Ако беше в държава с по-тесни връзки със световното кино, щеше да е прочут и в Европа, и в света. Актьор, който има харизма, фотогения. Притегателен е не само с външния си облик, а и с вътрешната си емоция. Много е труден за работа. Подлага всяко нещо на съмнение и дискусия. Аз лично съм много благодарен за неговото участие в "Авантаж" и "Мера според мера" като актьор и съсценарист.
На 29 август т.г. ще се навършат 50 години от смъртта на Илия Дилберов (Дилбер Илия) - прототипът на Дилбер Танас - героят на Руси Чанев от филма и сериала „Мера според мера“. Като войвода на ВМОРО участва в национално-освободителното движение, а също и в пленяването на мис Стоун. Сражава се като доброволец в Балканската война и получава орден за храброст, включва се и през Първата световна война в партизанския отряд на 11 дивизия. През 1919 г. се заселва в Горна Джумая, където умира през 1962 г.

Според мнозина, Руси Чанев не само прави една от най-значителните си роли, превъплъщавайки се в Дилбер Танас, но и създава един от най-живите и необикновени образи в бъргарското кино. Макар че има и такива, които не одобряват нестандартната му интерпретация на героя, описан в книгата на Свобода Бъчварова. Този въпрос предизвиква и до днес интересни полемики в интернет форумите. Там може да се прочетат любопитни анализи на Дилбер Танас, разглеждан като събирателен образ на редовия комита, а не на „даскалите, коцкарите или придворните“ ръководители на ВМРО.
Високо се оценява и това, че умишлено е избегната героизацията му, което го прави по-земен. Дилбер Танас на Руси Чанев въобще не се вгражда в калъпа, в който обикновено са напъхвани героите от революционното ни минало. А това дразни онези, които не искат да се разделят с традиционните представи за класическия български четник. Но добър или лош, той се откроява с едно неоспоримо достойнство, което малко герои в българското кино притежават – а то е, че още живее пълнокръвно на екрана и продължава да провокира за ново осмисляне. Показателно е, че сред най-силните сцени в сериала е именно тази с поредното му прераждане, в която простенва: „Ееее, Танасе, си жив ти бре? ... Жив си ...“

Определено новаторско и много сполучливо е представянето в „Мера според мера“ на легендарните македонски герои (Гоце Делчев, Христо Чернопеев, Яне Сандански, Кръстю Асенов, Апостол Петков и др.) през очите на един простоват овчар, попаднал във вихъра на най-важните събития по нашите земи в началото на XX век.
Може би най-голямото признание за „Мера според мера“, като екранизация на романа „Литургия за Илинден“, идва от неговата авторка Свобода Бъчварова, заявила през 2008 година, че „филмът на Дюлгеров беше много правдив, а не измишльотина“.

ГРИГОР ВАЧКОВ е трябвало да представи на екрана Постол войвода - другата главна фигура в „Мера според мера“ (освен Дилбер Танас). Но когато започват снимките, големият актьор вече е тежко болен. И сърцето му не издържа. За последно застава пред камерата за сцената с дъщеря си Марта, която играе ролята на Лимбийка. Епизодът така и остава недовършен. Режисьорът решава да запази заснетото така, както е, без дори да допусне мисълта за преиграване с друг актьор в образа на Постол войвода.
Ако не си бе отишъл едва 47-годишен, преди два месеца (на 26 май) Григор Вачков щеше да навърши 80 години. Във връзка с тази годишнина излезе биографична книга за актьора, озаглавена „Пратеник на мъжки времена“. Тя съдържа спомени, събрани от най-близките му хора – неговата дъщеря (Мартина) и съпругата (Силвия), които са разказани от Юрий Дачев така, че да не звучат като панихида, а да пораждат усмивки, примесени с носталгия. По случай 80-годишнината на незабравимия актьор бе заснет и документалният филм „Спомен за Гришата“ на режисьора Олег Ковачев. В него са включени и някои от най-впечатляващите кадри с изпълнението на Вачков в „Мера според мера“.

СТЕФАН МАВРОДИЕВ също е сред актьорите, изпълнили ключови роли в култовия сериал.
Той се превъплъщава в образа на Черньо Пеев - легендарен деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско, който е по-известен като Христо Чернопеев. Странно е, че независимо от убедителните му роли в десетки български филми, Стефан Мавродиев почти изчезна от екрана. За последно го видяхме в „Лов на дребни хищници“, но не се е появявал в нито един от многобройните ни сериали напоследък.
„Това е въпрос, който засяга тези, които ги правят. Просто така стоят нещата. Вероятно има и някаква логика, голяма част от артистите от моето поколение да не участват в тях, при положение че в нашето кино имаше такъв невероятен срив – 15 години пълно затъмнение”, - сподели неотдавна Мавродиев пред в. „168 часа”.

Заглавието на игралния филм и телевизионния сериал „МЕРА СПОРЕД МЕРА“ е взето от стихотворението на Пейо Яворов „Ден денувам“. В тази уникална за нашите мащаби продукция, заснета превъзходно от оператора Радослав Спасов, участват 110 актьори, 800 епизодици и над 19 000 статисти. Общата дължина на филмовата лента на всичките серии е около 11 000 метра.
Източник: моят материал по темата във в."ТВ Сага" от 19.07.2012 



Коментари (3)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание