Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„МЕЛАНХОЛИЯ“ ИЛИ „ДЪРВОТО НА ЖИВОТА“? ИЗБОРЪТ Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ПРЕВЕС В ЖУРИТО


18.05.2011  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Четири дни преди края на фестивала в Кан се откроиха основните претенденти за "Златна палма". След прожекцията и на "Меланхолия" вече няма съмнение, че това ще бъдат Ларс фон Триер или Терънс Малик с "Дървото на живота". Само че американският превес в журито като че ли предопределя кой ще е победителят. Още повече, че датският режисьор потвърди скандалната си слава с конфузни изявления на пресконференцията (вижте тук) след прожекцията на новия му филм.

Едва ли някой се е съмнявал, че именно около Ларс фон Триер ще се разгорят страстите и този път в Кан. И след като съдържанието на новия му филм не скандализира особено конформистки настроените медии (за разлика от „Антихрист“ преди две години), датският режисьор се почувства задължен все пак, да ги провокира с нещо. Но го направи по най-конфузния начин, засягайки както Кирстен Дънст (изпълнителка на главната роля в новия му филм), така и радетелите на политическата коректност, препълнили залата за пресконференции във фестивалния дворец.
Разбира се, че е неуместно да заявиш пред толкова много хора, че би искал да снимаш актрисата си в дълъг порнофилм без диалози, а после да пресолиш манджата, както се казва, с твърдението, че съчувстваш на Хитлер и – „да, аз съм нацист...“ Не е кой знае и колко коректно да заявиш на всеослушание, че си извадил късмет, защото „Кирстен имаше психологически проблеми, поради което не ми се наложи да й обяснявам как да играе“.

Организаторите на фестивала се почувстваха задължени да поискат обяснение от режисьора за скандалните му изявления по време на пресконференцията след филма му „Меланхолия“. А той - явно осъзнал че е отишъл прекалено далеч - им поднесе извиненията си: „Ако съм засегнал нечии чувства с думите си, то искрено моля за прошка. В никаква степен не съм антисемит и, разбира се, не съм нацист също. Можете да ме замеряте с яйца, ако искате“.
Дирекцията на 64-я кинофестивал в Кан обяви, че приема извиненията на Ларс фон Триер и се възползва от повода да подчертае непоколебимата си политкоректност със заявлението, че никога не би допуснала фестивалът в Кан да се превърне в трибуна на изказвания от такъв характер.
Не знам кое е по-конфузно – говоренето на скандалния датчанин или мълчанието на Терънс Малик? Но, според мен, случилото се може да изиграе лоша шега на Ларс фон Триер в опита му да спечели за втори път „Златна палма“ (след успеха му преди 11 години с „Танцьорка в мрака“).

Новият му филм определено се откроява с безспорните си художествени качества, ако се вярва на критиците, разбира се. Например, според Андрей Плахов (до скоро президент на международната организация на кинокритиците ФИПРЕССИ) става въпрос за прекрасно кино — с мисли, образи, високо майсторство и пронизваща душата черна романтика.
Този мощен, пищен и зрелищен филм е съставен от две части - всяка от които, носеща името на една от сестрите-аристократки: Жустин (Кирстен Дънст) и Клер (Шарлот Генсбур).

Първата част, която е фокусирана върху сватбата на Жустин, е пропита от бергманов дух, но и с немалко комични моменти.
Във втората двете сестри (едната със своя съпруг, а другата с тежката си депресия) очакват края на света, който ще бъде предизвикан от сблъсъка на Земята с планетата „Меланхолия“ от съзвездието „Скорпион“.
Ларс фон Триер не оставя никакво място за надежди, давайки ясно да се разбере още в началото на филма си, че катастрофата е неизбежна. Но, според него, е скучно да гледаш кино, само за да разбереш какво ще се случи накрая. Например, Джеймс Бонд винаги побеждава и оцелява, казва той.
Вие знаете предварително това, но все пак гледате, за да видите как ще съумее да се измъкне.
„Аз пък си помислих, че няма да е лошо, ако покажа предварително как ще свърши всичко. За да седите и да си мислите: ами ако не стане точно така? Нищо подобно – накрая всички загиват“.
Филмът, естествено, не е за края на света, а подобно на „Антихрист“ и някои други творби на Триер, описва определено състояние на духа, което може и да се нарече „меланхолия“.
Самият режисьор по време на пресконференцията споделя, че това е дълбоко личен филм, а Кирстен представя на екрана повече или по-малко него самия.
За своята героиня (Кирстен Дънст) режисьорът казва още, че тя изпитва силно влечение към патоса и драмата, защото й липсват истинските ценности. Но истинските ценности винаги предизвикват страдания и меланхолия.
„Всичките ми любими произведения на изкуството са меланхолични. Така че меланхолията сама по себе си е ценност. Нещастната любов е много по- романтична от щастливата“, - казва Триер.
Тласкан отново от своите фобии (в „Антихрист“ от страха пред жената, а в „Меланхолия“ — пред неизбежния край), датският режисьор се завръща към стилистичните особености на своето ранно творчество, повлияно силно от „Големия стил“ на Лукино Висконти, Ингмар Бергман, германския романтизъм и Андрей Тарковски, естествено.
Новият му филм неизбежно ще бъде сравняван с „Дървото на живота“ на Терънс Малик, представен два дни по-рано в Кан. Защото и двата филма се открояват с амбициозния си космически размах представането на сцени, представяйки сцени на вселенско сътворение и разрушение.

От тези две версии на глобално кино, Андрей Плахов например, предпочита тази на Триер. Според него обаче, не е трудно да се предскаже какъв ще бъде изборът на журито, в което преобладават американците. Макар и да е отявлен нонконформист, все пак Терънс Малик им е по-близък, по-холивудски е, така да се каже, докато Ларс фон Триер вероятно им изглежда като човек от друга планета, който при това не крие негативното си отношение към Америка.
Едно е ясно - „Златната палма“ тази година ще спечели един от тези двама режисьори.  „Меланхолия“ или на „Дървото на живота“? Изборът ми изглежда предопределен, като се има предвид американският превес в журито.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации