Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ“ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТРАГЕДИЯТА, СПОЛЕТЯЛА ВАРНА


21.06.2014  Текст:  Елица Матеева

ПРЕМИЕРА

   

Поредното (двайсет и второ) издание на международния кинофестивал „Любовта е лудост” няма да бъде отменено, заради трагедията сполетяла Варна. То започва утре вечер и за първи път в досегашната история на фестивала ще се проведе в края на юни (22 юни - 28 юни) вместо в края на август и началото на септември.
Тържественото откриване е от 19 часа в зала 1 на Фестивалния комплекс с премиерна прожекция на „Българска рапсодия” - българо-израелска продукция с режисьор Иван Ничев, по сценарий на Юрий Дачев, Иван Ничев и Таня Гранитова.
Иван Ничев отново коментира със средствата на филмовия език истории от миналото (депортирането на българските евреи от Егейска Македония), в които етническите различия не пречат да се случи любовта.
Любопитното в тази лента е участието на младата Анджела Недялкова, направила своя дебют в пълнометражното кино в разтърсващия „Аве“. Тук тя е в ролята на еврейката Шели от Кавала, по която вехнат двама млади романтици: Мони и Жоно. Във филма участват и любими български актьори, като Татяна Лолова, Димитър Рачков, Георги Мамалев и др., така че сантиментът на публиката към българското кино и неговите звезди, може би ще се оправдае максимално.
Конкурсната програма включва 12 заглавия от Румъния, Франция, Белгия, Великобритания, Испания, Турция, Азербайджан, Португалия, Русия, Украйна, Германия и Полша, които ще се състезават за голямата награда „Златна Афродита“, която ще бъде присъдена от международно жури с председател Нана Джорджадзе (грузински режисьор) и членове - българският режисьор Костадин Бонев, италианският продуцент Франческо Мартино де Карлес и актрисите Катерина Крупенина от Лусия и Виктория Кокиас от Румъния.
Паралелната програма е съставена от кинопанорами, посветени на немското кино и китайското кино, нашумели заглавия от престижни международни фестивали. Подборката от филми с участието на Джоко Росич, Петър Попйорданов, както и ретроспективата, посветена на творчеството на режисьора Рангел Вълчанов, ще бъдат представени безплатно.
Не бих отминала последните хитови заглавия на руското кино като: „Метро“, „Ролята“, „Горчиво“, които получиха отличия в Русия, а естетският черно–бял „Ролята“ на Константин Лопушански бе високо оценен от киногилдията на последния София Филм Фест.
В рамките на фестивала ще бъдат прожектирани и международни хитове, като „Великата красота“ с неотразимия Тони Сервило, „Хиляди пъти лека нощ“ с изключителната Жулиет Бинощ, която имаше снимки наскоро в България. Актрисата Силвия Петкова, която помним от игралния дебют на Цветодар Марков „Лов на дребни хишници“ участва в „Радостта и тъгата на тялото“ (Кипър, България), режисьор е Андреас Пандзис, участвал в едно от по-ранните издания на „Любовта е лудост“ с чудесния си филм „Клането на петела“ (I sfagi tou kokora).
В два краткометражни нови български филма „Космос“ и „Вера“ (награда „Златен Витяз“ на фестивала на славянските и православни народи - категория „Дебют“), 2012 ще видим Ицхак Финци под режисурата на Лиза Боева.
Джулиет Делпи и Итън Хоук ще ни въведат в лабиринта на любовните си отношения чрез трилогията на американския режисьор Ричард Линклейтър („Преди Залез“, „Преди Изгрев“ и „Преди полунощ“). Официалното закриване e на 28 юни с прожекцията на „Последната любов на господин Морган“ - копродукция на Германия, Белгия, САЩ и Франция от миналата година.

„ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ НА Г-Н МОРГАН“ -
ТИХАТА ЕСЕН НА ТВОЕТО ТЯЛО

След премиерата на „Последната любов на господин Морган“ в София през март, този изключително деликатен и нежен филм на немската режисьорка Сандра Нателбек най-после ще има своя екранен дебют и във Варна. Невероятният дует на Майкъл Кейн и Клеманс Поези излъчва мъдрост, опиянение, свобода в играта. „Последната любов на господин Морган“ е номиниран от фестивала в Шанхай за наградата „Златен бокал“-2013, в категорията „най-добър филм“.
Действието се развива в Париж. Матю (Майкъл Кейн) е американски професор по философия, който не може да се справи със самотата – съпругата му е починала преди три години и след смъртта й Матю не намира смисъл в живота. За него всеки ден е мъчително изпитание. Неочаквано в един автобус се запознава с млада, умна учителка по танци (Полин). Полин на Клеманс Поези също е изпитала загуба - баща й е починал и тя преоткрива чрез Матю липсващите парченца от духовната връзка с бащата. Поражда се специална, платонична комуникация по между им. Но Матю, който отдавна е взел решение да бъде със съпругата си - прави опит за самоубийство.
Неуспехът става причина за появата на децата му - преуспели американски юпита, които с ужас откриват, че баща им има връзка с млада французойка. Вероятно тя иска да се обогати с наследствената къща и търси облаги от чувствителния старец? Но „Последната любов на господин Морган“ придобива други измерения с финала си, защото липсите по ДРУГИЯ, никога не могат да се запълнят, да се залепят, да се съберат видимите и невидимите утешения, в които хората осъзнават общата си съдба -смъртта е сигурен край на цялата магия в живота.
„Последната любов на господин Морган“ е като учебник за работата на актьорите в т.нар. екранно партниране. Разбира се има много примери за силно партньорство между актьори от различна възраст: Скарлет Йохансон и Бил Мъри в „Изгубени в превода“, Весела Казакова и Андор Лукач в „Прима примавера“, Мишел Пиколи и Мари Кремер в „Покривите на Париж“ и др. В работата на Майкъл Кейн и Клеманс Поези обаче се съдържа едно качество, което отличава тяхната спойка от цитираните дуети -тук тялото отдавна се е отказало да бъде обект на любов, обект на страст, тялото е осъзнало своята есен. Тялото в контакт с друго тяло търси екзистенциалната си позиция - осъзнаването на живота като хуманен жест, като отношение спрямо ближния. Животът като грижа за човечността. Излиза, че разделили се с телесните съблазни, хората се доближават до божествения проект, до онова, което Господ е искал да ни подари, но не е успял да ни го интегрира като императив. Полин и Матю задържат вниманието на зрителя почти два часа, именно заради енергията на нравствеността. Те са озарени, свободни в своята нравствена оценка за стойността на човека. Те имат своите проблеми, своите тревоги и трагедии, но живеят в оценяване на достойнствата на всяко човешко същество и това ги прави различни от множеството, отделя ги от колективно привичното поведение.

Липсващите човеци около нас, оценяването на отсъствието им в живота ни, любовта като отказ от привилегии спрямо обекта на любовта са част от темите, които поставя „Последната любов на господин Морган“. Темите не се дебатират с екзалтираност, те се извеждат тихо, без излишна суета в тази топла, сърдечна и чувствително разказана филмова история. И колкото по-често се прави кино по този начин, може би толкова по-активно ще търсим нормалното в отношенията по между ни, ще изискваме баланс в отношенията между поколенията, защото животът трябва да е отражение на мечтите ни за хармония, а не поле от снаряди на омразата.
 



Коментари (1)


Коментари

Галя (непотвърден)
Saturday, Jun 21, 2014

Уви, дебютът на Анжела в пълнометражното кино далеч не е с "Аве", просто там е в главна роля. Тя дебютира още в "Източни пиеси" :)


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание