Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„LOVE. NET“ ИЛИ ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ИНТЕРНЕТ


30.03.2011  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

След „Стъпки в пясъка“ и „Тилт“ по екраните у нас излиза поредният атрактивен български филм „LOVE. NET“, който също с основание разчита на зрителски успех.
Достатъчно е да споменем, че е продуциран от създателите на „ДЗИФТ” (Мирамар филм) и че разказва любовните истории на персонажи, влезли в контакт помежду си благодарение на популярните напоследък сайтове за запознанства. Във филма участват доста от актуалните звезди на родното кино, като Христо Шопов, Захари Бахаров, Койна Русева, Лилия Маравиля, Диана Добрева, Владимир Пенев и др.
Любопитството на публиката ще бъде провокирано и от изненадващото присъствие на легендарния вокалист на „Юрая Хийп” Джон Лоутън заедно с колегата му Мик Бокс.
Сред предпоставките за зрителския успех на филма е и фактът, че Мирамар Филм заедно с разпространителите от Александра Филмс и копродуцентите от Нова телевизия, проведе агресивна рекламна кампания, започнала още преди началото на снимките с едноминутен тийзър, последван скоро и от доста скандален трейлър.
Според Матей Константинов (съсценарист и продуцент на филма), целта им е била да направят професионална рекламна кампания по западен модел, в която интересът на публиката се привлича от рано и постепенно.
Безспорно много интересна е и самата идея за създаването на „LOVE. NET“, която датира още от 2004 година и е вдъхновена от популярния сайт за запознанства Elmaz. Много от хората, ползващи услугите му, изпращат своите лични интимни истории на режисьора  Илиян Джевелеков и неговия екип и в крайна сметка сюжетът се оформя от преплитането на реални случки с творческото въображение на сценаристите - Нели Димитрова, Матей Константинов, Илиян Джевелеков и Александра Фучанска.
След тези встъпителни думи бързам да успокоя онези, които вече се опасяват, че и „LOVE. NET“ подобно на „Мисия Лондон“ ще се плъзне по лъскавата повърхност на примамливия сюжет, жертвайки добрия вкус в името на касовия успех. Нищо подобно! Филмът изненадва не само с високото си техническо качество (това напоследък вече не трябва да ни впечатлява!), но преди всичко с умението на своите създатели да задържат зрителския интерес от първата до последната минута, без да си служат с евтини трикове. Колкото и да не е за вярване (особено за колегите от Filmche.net, пуснали след излизането на първия трейлър публикация, озаглавена “LOVE.NET” – чалга на кино“), филмът на Илиян Джевелеков е стилна, задълбочена и при това увлекателна кинотворба, която поставя сериозни въпроси за изпитанията пред любовта във времето на лесните връзки, осъществявани чрез виртуалната мрежа.
„LOVE.NET” не се опитва да бъде скандален филм, експлоатирайки секса и голотата, а още по-малко пък спекулира с ширещия се чалга вкус. Това не е и стандартна романтична комедия, а любопитно изследване със средствата на киното на съвременните трансформации на любовните взаимоотношения.
Христо Шопов е в ролята на хирург, уморен от изчерпания си брак със своята интелигентна съпруга Мила (превъзходна роля на Лилия Маравиля!). Той търси разнообразие в секса с лесни жени, които намира благодарение на Интернет. Неговият брат (Захари Бахаров) е журналист, който прави любопитно изследване на сайтовете за запознанства, което също му предоставя възможности за лесни и неангажиращи сексуални контакти с необвързани жени.
Филмът елегантно проследява историите на две от тях – едната е самотна майка (Койна Русева), която има проблеми със своята дъщеря-тинейджърка (Лора Чешмеджиева), а другата е младо и много красиво момиче (Диляна Попова), поддържащо висок жизнен стандарт, благодарение на партньорите, които намира чрез сайтовете за запознанства.
Джон Лоутън от "Юрая Хийп", който играе себе си, влиза във виртуална връзка с Йоана (Диана Добрева), която е театрален режисьор и най-близка приятелка на Мила.
Чрез сложния и любопитен пъзел, създаден от взаимоотношенията между внимателно подбраните основни персонажи, филмът изследва промените в начина по който обичаме днес – във времето на Интернет.
Но това е само на повърхността. – казва режисьорът Илиян Джевелеков. - Отдолу под тези технологии стоят абсолютно същите страсти, психологически потребности, модели на чувствата. Добрата стара любов си е същата, със същите механизми. Само че формите й са по-фантастични или по-екзотични. Формата не може да ти замени същината - ако имаш компютър, не можеш автоматично да си поръчаш любов. Или можеш – но само определен вид любов.
Най-голямото достойнство на „LOVE. NET“ е, че без да звучи тезисно или плакатно, успява някак неусетно да провокира към размисъл върху тези проблеми, внушавайки вярата, че романтичната любов не е обречена, въпреки изпитанията, на които е подложена в днешно време.
По-внимателните и придирчиви зрители вероятно ще изпитат удовлетворение не само от играта на актьорите, умния диалог (нещо рядко за български филм), хубавата музика, но също така и от изключително високата изобразителна култура, с която е заснет буквално всеки кадър.
Режисьорът Илиян Джевелеков и операторът Емил Христов заслужават поздравления не само за това, че са намерили изискан и ненатрапчив начин да визуализират интернет комуникациите, но и да развият на чисто изобразително равнище някои от основните мотиви на филма, свързани с обсебеността на съвременните хора от секса (сцената с откъса от спектакъла „Казанова“ на Диана Добрева) и с неумиращата потребност от романтична любов (линията на Мила, препращаща ни към филма „Казабланка“ а също и тази с възстановяването на една забравена песен).
Парадоксално е, но въпреки модерното си звучене, „LOVE. NET“ успява да внуши „старомодната“ идея, че любовта е много повече от привличане на половете под въздействие на хормони.
Сред най-силните метафори във филма е кадърът с отразеното в компютърния екран лице на героя на Христо Шопов в момента, в който осъзнава голямата си заблуда относно любовта.
Пак повтарям, най-голямото достойнство на „LOVE. NET“ е, че всичко това може да бъде видяно и почувствано от по-внимателните зрители, тоест не е грубо натрапено. На пресконференцията след прожекцията за журналисти режисьорът заяви, че са се въздържали от ангажиране с еднозначни оценки относно това дали Интернет е нещо добро или лошо. Защото са правили филм за любовта, а не за виртуалната мрежа. И по тази причина сравнението със „Социалната мрежа“ на Дейвид Финчър едва ли има смисъл.
Дейвид Финчър изследва създаването на „Фейсбук“ чрез средствата на социалната драма, а Илиян Джевелеков се опитва да разкрие някои от модерните модификации на любовта чрез средствата на романтичната комедия. На фона на други филми, които по един или друг начин се докосват до темата за Интернет, „LOVE. NET“ се откроява именно с необичайния си подход, който се противопоставя на налагащата се тенденция да се фокусира зрителското внимание само върху негативните примери за запознанствата във виртуалното пространство.
Любопитно е сравнението с два филма от миналата година. Единият („Chatroom“) e заснет в Англия от японския режисьор Хидео Наката, прославил се като майстор на киното на ужаса с излезлия преди 13 години „Ringu“. Този път той разкрива донякъде мелодраматично, но все пак достатъчно находчиво смъртоносните опасности, които дебнат съвременните тинейджъри, загубили връзка с реалността под влияние на обсебеността си от Интернет.

Другият филм „Catfish“, който е документален, направи фурор на миналогодишния кинофестивал „Сънданс“. Макар и заснет с минимален бюджет, само от разпространението си по американските екрани вече е донесъл над $3.5 млн. приходи.
Той също е посветен на темата а запознанствата в Интернет, но акцентира върху рисковете, които те крият. Някои го сравняват с нашумели нискобюджетни блокбастъри от типа на „Проклятието Блеър“ и „Паранормална активност“, но определено ужасът в него произтича от това, че е пряко отражение на реални събития.
При повърхностно гледане на тези два филма, а също и на „LOVE. NET“, едва ли ще видим нещо повече от добре направено кино, експлоатиращо манията по запознанствата в мрежата.
Но, ако човек се задълбочи, вероятно ще стигне до извода, че това е много сериозна тема, по която тепърва предстои да се снимат най-различни филми.
„Социалната мрежа“, „Chatroom“, „Catfish“ и нашият „LOVE. NET“ са само началото на една вълна, която предстои да се надига, доколкото хората с всеки изминал ден все повече потъват във виртуалната реалност. А като имаме предвид разнообразието от пороци, които са ни присъщи и особено вродената ни склонност към саморазрушение, просто е страшно да си представим какво има да видим след година-две. Виртуалното пространство обаче само по себе не поражда личностни проблеми, а просто ни позволява да ги видим по-добре, така както наличието на лопати, не предполага копаенето на ями за нас самите. Инструментът никога няма вина за неправилното му използване.
В този контекст е радващо, че създателите на новия български филм „LOVE. NET“ не са се поддали на ширещите се нагласи да се заклеймява всичко – най-малкото самия Интернет.
Оценка на филма 7.5/10



Коментари (2)


Коментари

Anonymous (непотвърден)
Sunday, Apr 10, 2011

Рядко срещам подобни интелигентни писания и затова с удоволствие чета Красимир Кастелов ! Освен доверието си към автора ,харесвам Христо Шопов !В "Страстите Христови " си беше връх ,Маргарите :-) Поздрави и светли празници !


UGLY_BOY (непотвърден)
Friday, Apr 01, 2011

Отново статия, демонстрираща майсторството и класата на Красимир Кастелов, който без излишни словесни еквилибристики и помпозности може да направи истински и задълбочен анализ на кинотворба. Ще ми се не просто да има повече такива хора в България, а да има и такива, които оценяват наличието на такива хора.


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание