Появата на филм като "Лок" е все по-рядко явление в наши дни, а възможността да го видят и българските зрители в кината е почти равна на нула. Това не му пречи да бъде един от редките бисери, каквито напоследък можем да очакваме само от независимото кино. "Лок" е истински триумф на минимализма, съумяващ обаче да каже много повече за човешкото у човека от свръхскъпите блокбъстъри, чиято единствена цел е да ни подлъжат да си купим билет. Уви, за филмите като "Лок" (Locky) няма място в родните киносалони, но благодарение на интернет, все пак, могат да бъдат видяни от онези, които все още очакват от киното нещо повече от развлечение. Ето защо, "Другото кино" препубликува това ревю за филма от сайта podmosta.bgс благодарност към неговия автор.
Има филми, които изискват да бъдат гледани на огромни екрани, за предпочитане – в IMAX формат. Има и филми, които се възприемат много по-добре в малки, изолирани киносалони, потънали в тъмен мрак и абсолютна тишина. В България нямаме много такива – кварталните кинá са не изчезващ, ами направо изчезнал вид почти навсякъде из страната. Затова бих казал, че „Лок” е филм, който се възприема най-добре в тъмнината и уединението на личната стая на зрителя. На монитор или дисплей, свален от За… пардон, свален оттам, откъдето хората свалят филми.
Дори страната ни да имаше различен архитектурен облик и повече киносалони да изпъстряха пейзажа в градовете ни, „Лок” отново не би могъл да бъде гледан на кино, тъй като не е разпространяван в България от нито един от филмовите ни дистрибутори. Всъщност не мисля, че изобщо е разпространяван в тази част от европейския континент. „Лок” е независима британска продукция, замислена и реализирана от именития сценарист Стивън Найт, човекът зад диалога във филми като „Източни обещания” на Дейвид Кроненбърг, за който Виго Мортенесен получи номинация за „Оскар”, и сериали като „Peaky Blinders” с Килиън Мърфи и Сам Нийл – отговорът на „BBC” към „HBO” и тяхната „Boardwalk Empire”. Бюджетът на филма е едва 2 милиона долара.
И защо да е повече? Една кола, мъж в нея и hands-free устройство.Мъжът е Иван/Айвън Лок и в ролята е Том Харди. Лок се качва в колата си след дълъг работен ден и потегля в неизвестна посока. От самото начало върху лицето на Харди е изписано огромното напрежение от очакването на тази съдбоносна вечер. Следва пътуване до Лондон, което продължава около час и половина, както Лок сам ни информира в самото начало посредством първия си телефонен разговор в колата. И наистина следват около 80 минути, прекарани в компанията на този забележителен мъж, пътуващ спокойно към британската столица в колата си. В неговата компания и в компанията на семейството му, колегите му и една жена, която е катализатора на действието в лентата.
Това наистина е целият филм – телефонни разговори. Около 80 минути телефонни разговори, по време на които зрителят става свидетел на дезинтеграцията и пълното разрушение на внимателно градения живот на един изключително дисциплиниран и прагматичен мъж. Жанровата идентификация на филма е на границата между драма и трилър – и двата жанра (трилърът в по-голяма степен) предполагат постоянна пулсираща интрига и „Лок” не я губи нито за момент.
Да дам дори минимална информация за сюжета е излишно. Историята е проста и печално близка откъм съдържание до сърцето на всеки един зрител. Посланието е също толкова просто и ясно, но се стоварва отгоре Ви със силата на ковашки чук в корема. Лок е човек, който бяга от миналото си, човек, който е комплексиран от семейната си история и се е опитал отчаяно да обърне всичко това в своя полза. Това го е превърнало в същество с почти автоматизирани реакции и свръхефикасен механичен мозък. Но той си остава неотменно човек иедна единствена грешка го довежда до съдбовната вечер, която зрителят проследява в неговата компания.
Огромна заслуга за качеството на филма и неудържимата му сила трябва да се отдаде на Стивън Найт, който тук действа в капацитета насценарист и режисьор. Фактът, че Лок е единственият персонаж, с който той ни запознава визуално, говори твърде красноречиво за творческата му увереност. Режисурата е изразителна и красива, има множество заигравки с цветовете и преливки между кадри с лицето на Том Харди и със заобикалящата го пътна обстановка в късната вечер. Сценарият обаче е истинската силна страна и нещото, с което Найт има най-голям опит, и тук това си проличава съвсем ясно.
Филм с кола, мъж в нея и hands-free устройство успява да ни запознае и да ни илюстрира в по-малък и по-голям капацитет множество поддържащи персонажи. Те присъстват само вокално и въпреки това, вербалните им интеракции с Лок са достатъчно красноречиви за тяхната същност, за да си изгради зрителя реална представа за тях. Колко по-ефикасен и по-минималистичен може да бъде един филмов сценарий? И колко по-голям комплимент може да му се направи?Разбира се, заслуга трябва да се отдаде и на актьорите в поддържащите роли. Сред тях личат имената на малкия Том Холанд, прочул се с превъплъщението си в „Невъзможното” редом с Юън МакГрегър и Наоми Уотс, и на култовия любимец Андрю Скот (на снимката отгоре), награден с „БАФТА” за уникалната си съвременна интерпретация наДжеймс Мориарти в сериала на „ВВС” „Шерлок”. Описан по този начин, сценарият може да изглежда на някои хора като по-лесно приложим на театралната сцена. Но изобщо не е така.
Лицето на актьора в киното е основният му инструмент за комуникация с аудиторията. В театъра тази връзка липсва. А Том Харди прави такова превъплъщение в „Лок”, че би било същинско кощунство да се отнеме и 1/10 от брилянтността му. На практика филмът е изграден от лицето и гласa на Харди. Лентата е абсолютен подвиг за младия актьор от Лондон, прочул се вече с впечатляващите си роли в проекти на режисьори като Николас Виндинг Рефн („Бронсън”), Гай Ричи („RocknRolla”), Томас Алфредсън („Дама, поп, асо, шпионин”) и, разбира се, Кристофър Нолан („Генезис” и „Черният рицар: Възраждане”). Харди използва всеки един наличен актьорски инструмент, за да комуникира с аудиторията си, да напряга, да внушава чувства и да инжектира емоции. За ролята му могат да се използват какви ли не определения като „tour-dé-force”, „магическо”, „най-добро в кариерата” и така нататък, но аз предпочитам да Ви го кажа съвсем простичко – Том Харди играе адски добре в този филм и няма как човек, независимо дали се смята за интелектуалец, сноб, експерт, или лаик, да не го оцени.
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
