Преди два дни в Москва се състоя официалната премиера на „ЛЕВИАТАН“ - руският филм на годината, предизвикал невиждана дискусия в Русия след пиратското му разпространение в Интернет (нелегалното копие е било свалено вече над 4 млн. пъти!). Всичко, което до момента се случва около новата творба на Андрей Звягинцев, може да бъде наречено без преувеличение „безпрецедентно“. Нито един руски филм от десетилетия насам не е събирал толкова престижни световни отличия накуп и не е предизвиквал подобен интерес у милиони симпатизанти и противници не само в Русия, но и по целия свят.
Според руския кинокритик Никита Карцев, едва след дългоочакваната среща със зрителите в кината ще стане ясно дали славата на „Левиатан“ ще се разсее или този филм ще се превърне окончателно в мит. Едно е сигурно обаче, – пише той - всеки уважаващ себе си човек ше е длъжен вече да си състави собствено мнение за него, след като го гледа на големия екран. Впрочем, това едва ли е съвсем вярно, защото руснаците всъщност ще видят цензурирана версия на „Левиатан“, заради приетия неотдавна закон, забраняващ издаването на разрешително за разпространение на филми, в които присъства непристойна лексика. Да се надяваме, че на предстоящия през март 19-ти София Филм Фест ние ще имаме привилегията да видим нашумелия филм в неговата оригинална версия.
Междувременно се заформи нов скандал около „Левиатан“, след като за най-добър филм на Русия за миналата година бе обявен „Слънчев удар” на Никита Михалков. Това се случи на церемонията по връчването на годишните филмови награди „Златен орел”, която бе квалифицирана като поредния фарс, дирижиран от близкия до Путин Михалков.
Виктор Матизен, който е сред най-крайните критици на прочутия режисьор, коментира ехидно манипулативния характер на тези награди, създадени преди време по инициатива на самия Никита Михалков в противовес на съществуващите награди „Ника“ с цел да наложи влиянието си при оценяването на собствените си филми, а и на тези, създавани от неговата компания „Три Т“.
В резултат на което, вече 13 години в Русия съществуват едновременно две официално регистрирани национални филмови награди. Едната (Ника) съди киното по законите на изкуството, а другата (Златен орел) - по волята на своя създател или в съответствие с новата държавна идеология - православие плюс самодържавие. Това не само е знак на разкол, а истински абсурд, и е странно, че Министерството на правосъдието се прави, че не го забелязва, - негодува Матизен. Но явно, на Михалков, като особа, приближена до висшите етажи на властта, е позволено твърде много от онова, което е забранено на други. Например, да харчи държавни пари за своите амбициозни, но нискокачествени филми, а и да награждава за тях самия себе си („Слънчев удар“ е произведен за $21 млн., но е върнал от разпространението си едва $1.6 млн.). „Така или иначе, - заявява Матизен – за мен националната кино награда в Русия е само една - „Ника“.
Тя е учредена много преди „Златен орел“ от Руската академия за кинематографични изкуства и първото й връчване се е състояло през декември 1988 г. Впоследствие церемониите по награждаване се провеждат ежегодно през месец април. Буквално преди дни бе оповестен списъкът от заглавия, от които тепърва ще се определят номинациите за "Ника" в главната категория „Най-добър филм на годината“. В него са включени 38 филма, включително „Левиатан“ на Андрей Звягинцев, „Трудно е да бъдеш Бог“ на Алексей Герман-старши, „Weeкend“ на Станислав Говорухин, „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“ на Андрей Кончаловски, „Изпитание“ на Александър Кот, „Вий“ на Олег Степченко, „Горчиво 2“ на Жора Крижовников, „Братя Ч“ на Михаил Угаров, „Да и да“ на Валерия Гай Германика, „Дурак на Юрий Биков, „Звезда“ на Ана Меликян, „Още една година“ на Оксана Бичкова и др. Но спечелилият „Златен орел“ за най-добър филм „Слънчев удар“ на Никита Михалков не фигурира в този списък, което изначава, че няма да бъде номиниран за „Ника“ в нито една категория! За онези, които не знаят, ще съобщя знаменателния факт, че преди две години за президент на киноакадемията, определяща филмите, получаващи тези отличия, бе избран не някой друг, а братът на Никита Михалков – Андрей Михалков Кончаловски.
Но да се върнем на „Левиатан“ и на неговото значение за Русия и руското кино. Според Никита Карцев, това е не просто резонансен филм. Той е символ. Многомерен и многозначен - почти колкото използвания в него изкуствен скелет на кит, откупен тия дни анонимно от някакъв руски бизнесмен.
Източник: mk.ru , lenta.ru
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
