Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АНАДОЛА“


11.03.2012  Текст:  Красимир Кастелов

РЕЦЕНЗИЯ

   

Сред най-големите събития на 16-ия София Филм Фест безспорно е българската премиера на филма на Нури Билге Джелайн „Имало едно време в Анадола”, отличен с Голямата награда на фестивалното жури в Кан миналата година. Знаменитият турски режисьор, който е специален гост на СФФ, получи на церемонията по откриването Наградата на София за своя принос към киноизкуството, а тази вечер в зала „Люмиер“ представя лично своя филм. В рамките на фестивала ще има още пет прожекции на тази забележителна творба, която укрепва вярата ни в авторското кино, продължаващо традициите, завещани от Антониони и Тарковски.
В предишните си филми („Отчуждение“, „Климати“, „Три маймуни“) Нури Билге Джейлан разработваше с необикновена проницателност темата за кризата на съвременното семейство и неумелите опити на мъжете да разгадаят загадките на женската душа, успявайки при това да покаже неразрешимите противоречия в двойката не само чрез изтънчена визия, но и с чувство за хумор.
В новия си филм той си служи с елементи от различни популярни жанрове (уестърн, роуд муви, криминална драма), но само като претекст, за да може да постави важни въпроси за тъмната страна на човешката природа.
За основа на сценария му е послужил реален случай, на който е станал свидетел един от актьорите, участващи във филма, докато работел като лекар в Анадола. Джейлан обаче преплита много умело тази истинска криминална история с мотиви от някои разкази на Чехов. Многобройните, наглед несвързани детайли в магнетичния му филм, имат за цел да осветлят не толкова извършеното престъпление, колкото вътрешните колизии на хората, от които се очаква да го разгадаят – полицейският комисар, следователят  и местният доктор.
Тези персонажи, събрани по едно и също време на едно и също място по силата на професионалните си задължения, са много по-сложни и дълбоки, отколкото изглеждат на пръв поглед. Човек остава с усещането, че всеки от тях е измъчван от нещо, стаено дълбоко в душата му, което не му дава покой. Но опитите им да почувстват облекчение, разговаряйки с другите, се оказват безуспешни. Напротив, като че ли това води до задълбочаване на вътрешните им драми. По мое мнение, болката, извираща от всеки кадър на този филм, произтича както от осъзнаването на непреодолимите трудности в общуването между хората, така и от контраста между съвършенството на природната красота и несъвършенството на човешката природа.

„Имало едно време в Анадола“ разказва за нощното лутане на неколцина мъже (полицейски инспектор, лекар, следовател и двама предполагаеми убийци), издирващи в началото труп, заровен някъде в полето, а впоследствие – изплъзващите се истини за човешкото битие.
Всеки от тези мъже е по своему нещастен и всеки — а не само престъпниците — крие скелети в гардероба си, както се казва. В този филм на Джейлан почти отсъстват женски образи, макар че влечението към другия пол е в основата на драмите, изживявани от отделните персонажи. Това се отнася най-вече за следователя (превъзходно пресъздаден от актьора Танер Бирсел), който е като обсебен от историята за загадъчната смърт на жената на свой приятел (ясно е, че става въпрос за собствената му съпруга).
Полицейският инспектор (акт. Йълмаз Ердоган), дълбоко преживяващ заболяването на сина си, ту се ужасява от жестокостта на извършеното убийство, то самият губи на моменти човешкия си облик, докато накрая проявява неочаквана човечност. Най-загадъчен е образът на доктора (акт. Мухаммед Узунер), чието страдание е причинено колкото от личната му драма (скорошната раздяла със съпругата), толкова и от повсеместната несрета на човешкото съществуване, засягаща дълбоко чувствителната му душа.
Едва ли е нужно да споменавам, че въпросът за самото убийство така и остава недоизяснен до края на филма, отклоняващ се към по-важния въпрос за съдбата на младата вдовица и нейният син, останал сирак, на когото се налага преждевременно да се раздели с детството...
Тогава кое превръща този псевдодетективски филм в истински шедьовър на киното? Отговорът на този въпрос всеки може да потърси сам, но аз го откривам в потресаващите нощни снимки на митологичния анадолски пейзаж, послужили не само за открояване на труднодостъпни дълбини на човешкия характер, но и за тяхното неподражаемо осмисляне с помощта на чисто кинематографични средства.
Оценка на филма 8.5 /10



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)