Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„ИГРА НА СМЪРТ“ (2010)


03.08.2011  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

"ИГРА НА СМЪРТ" (гледайте онлайн с бг субтитри тук)

Френският документален филм „ИГРА НА СМЪРТ“ (Le jeu de la mort), излъчен във Франция през март миналата година, поставя изключително актуалния проблем: Докъде може да стигне телевизията в стремежа си за по-висок рейтинг? В него е показано нещо, невиждано досега: истински социален експеримент, вдъхновен от прочутия Стенли Милграм. Преди половин век американският психолог изучава механизмите на подчинението при отделния човек, които се задействат, когато е подложен на въздействието на външен авторитет.
Филмът е изключително ценен, защото ни изправя пред множество въпроси, първият от които е свързан с това – дали винаги действаме, ръководени от вътрешните си убеждения и не сме ли способни на неподозирани и от нас самите постъпки, когато попаднем под въздействието на неоспорим в очите ни авторитет като телевизията?
Нейната огромна власт върху хората в наше време е просто страшна. Някога вярващите са били огромна маса хора. После се появяват масата работници, масата войници, а в наши дни и огромната маса от хора, гледащи телевизия, фабрикуваща по калъп едни и същи реклами, едни и същи сериали, едни и същи телевизионни игри и ток шоута. Многомилионната маса на тв-зрителите е тотално подчинена в мислите си, в отношението си, в поведението си, което е истински тоталитаризъм, убеден е социалният психолог Жан-Леон Бовоа, ръководител на научния екип провел експеримента, за който разказва филмът „„ИГРА НА СМЪРТ“ (Le jeu de la mort).
„Калкулирана идиотия”, така Теодор Адорно нарекъл телевизията още през 1963 г. Днес това определение звучи още по-адекватно. То пасва много добре и на холивудските летни блокбастъри, от типа на „Карибски пирати: В непознати води“, които оглавяват класацията по приходи в родните киносалони (не без активната подкрепа на рекламата по телевизиите, включително и по БНТ!).
Но пристрастяването към калкулираната от малкия екран идиотия, както става ясно от френския документален филм, съвсем не е безобидно. През последните години повечето комерсиални телевизии използват унижението, насилието и жестокостта, за да правят предаванията си по-атрактивни.
Психолозите отдавна предупреждават за опасностите, свързани с увлечението по реалити предаванията, започнало след главоломния успех на програми от типа на „Големия брат“.
„Биг Брадър“ със своето нискокачествено развлечение, в което отсъстват каквито и да било духовни послания, с минимизирането и физиологизирането на човешкото битие, фактически облъчва с изключително вредна енергия зрителите“ (Божидар Манов).
Ефектът на сериала, използван в подобни предавания, приковава към телевизорите хора с различна възраст, социално положение и интелект. Обединява ги неконтролируемият им интерес към всичко свързано със секса и парите, подгряван целенасочено от режисурата на тези програми. Тя по правило се стреми да провокира конфликти между участниците и да създава напрегнато очакване за това - кой ще спечели обещаната награда, която никак не е малка.
Въпрос на време е и игрите на смърт да се появят в най-гледаното време на телевизиите.


Линк към филма:  "Игра на смърт" - Le jeu de la mort (2010)



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание