Данис Танович

• 
• Add new коментар

Данис Танович е босненски кинорежисьор и сценарист. Започва филмовата си кариера като част от репортерски екип, който следва босненската армия по време на бойните действия. След две години практика в снимането на войната, Танович записва да следва режисура в Брюксел. По това време снима няколко документални филма –“ The portrait of the artist in war” (1994) “L'Aube” (1996), “Buđenje” (1999).
Премиерата на дебютния му игрален филм “Ничия земя” е на фестивала в Кан през 2001г. Там печели награда за най-добър сценарий, а по-късно и "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм за 2001г. С общо 42 международни награди филмът става може би най-добре оцененият дебют на всички времена.
В “Ничия земя” Данис Танович показва войната в най-абсурдното й проявление. Няма героизъм, няма хуманизъм, няма патриоти и предатели. Босненец и сърбин изпадат в неразрешима ситуация – един мъж лежи върху мина, която ще избухне, ако той стане. Обстоятелства, които би трябвало да превърнат враговете в приятели поне за този удължен миг на безизходица и отчаяние. Това обаче не се случва. Насадената вражда им пречи да си отворят по широко очите и те не спират да си забиват ножове в гърба – буквално и преносно.
През 2002 г. Танович снима фрагмент от филма посветен на 11 септември “11'09"01 September 11”, а през 2005 г. изневерява на милитаристичната тема със семейната драма “Ад” (L'enfer). Войната се пренася от бойното поле в семейството и разкрива отношенията в живота на три сестри, които загубват баща си заради нелепа грешка, но така и не успяват да приемат факта, че по един или друг начин, той ги е изоставил. Сценарият на Кшищоф Пешевич (сценарист на Кшищоф Кешловски) напомня за Дантевия “Ад”, от където идва и заглавието на филма.
След “Ад” Данис Танович отново се връща към темата за войната с “Очите на войната” (Triage, 2009). Тук акцентът се измества от войника, към хроникьора. Колин Фарел в ролята на военния фотограф Марк Уолш, напуска дома си в Дъблин и се отправя заедно с колегата си Дейвид (Джейми Сайвс) към Кюрдистан, където става свидетел на войната в цялата и жестокост. “Очите на войната” навлиза дълбоко в изследването на човешката душа и необратимите последици, които насилието й причинява.
“Цирк Колумбия” (2010) завършва военната трилогия на Танович. От окопите действието се премества в града, но и там отпечатъците на войната са останали като незаличими следи и подтискащи очаквания. Главният персонаж Дивко Бунтич, чиято роля се изпълнява от любимеца на сръбското кино Мики Манойлович, се завръща от Германия в родния си град след 20 годишно изгнаничество. На фона на неговия нов живот – изчезването на любимия му котарак, отношенията между красивата му приятелка и сина му, прогонването на законната му съпруга, зрее политически конфликт, за сериозността на който, никой няма представа.
От 13 декември по кината тръгва най-новият филм на Данис Танович „Епизод от живота на събирача на желязо”. Историята на безизходицата и бедността се предава повече от правдиво от истинско ромско семейство, което играе себе си. Филмът обръща внимание на съвременните проблеми на хората, останали не емоционално (както в „Ад”), и не физически и психически (както е „Очите на войната”), но социално осакатени от войната. Хората, запазили душите и телата си, но загубили възможността да задоволяват ежедневните си материални нужди като здраве и храна.
„Епизод от живота на събирача на желязо” разказва историята на босненския ром Назиф и неговата съпруга Сенада, която има проблем с бременността си. Налага се спешна операция, но тъй като Сенада не е здравно осигурена, лекарите поискват от Назиф огромна сума, която той няма как да си набави със събирането на желязо. Следват десетте дни, в който Назиф трябва да открие начин да помогне на жена си или да я остави да умре без скъпо платената лекарска помощ.
Филмът е награден със "Сребърна мечка" на Берлинале'2013, а актьорът и събирач на старо желязо Назиф Муич взима наградата за най-добър актьор на същия фестивал.