„ДЪРВОТО НА ЖИВОТА“ ИЛИ КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ НА ДУШАТА 28.05.2011 Текст: Красимир Кастелов РЕЦЕНЗИИ
Джак (Хънтър Маккракън) е най-големият от трите сина на семейна двойка (Брад Пит и Джесика Частейн) от Тексас, обитаваща просторен дом в спокоен провинциален град, разположен сред живописна природа. Почти идиличният семеен живот обаче постепенно придобива драматични измерения в очите на подрастващото момче.
Откъслечните реминисценции в съзнанието на възрастния Джак са нещо като призма, през която наблюдаваме протуберансите в душата на подрастващото момче, опитващо се да налучка верния път, който да следва. Идиличните картини от ранното му детство постепенно са помрачени от сблъсъците с прозата на живота, болката, страданието и ... смъртта, в резултат на което светът вече никога няма да е праволинеен и ясен за него. С методичността на университетски преподавател (каквато всъщност е първата му професия) Терънс Малик представя на екрана универсален модел на света, съчетаващ по невероятен начин каращите се в кухнята родители и възхитата пред зараждането на вселената, цивилизацията и природата, догмата и вярата.
Невръстното момче дълго време е буквално разкъсвано от тези противоположни възгледи, преди да узрее за прозрението, че животът без любов е преживян напразно. Не за пръв път, естествено, гледаме филм, посветен на духовното израстване на човека, но този се откроява с уникалната режисьорска визия на своя създател. Характерният му авторски почерк е оставил отпечатъка си върху превъзходната операторска работа на Еманюел Любецки, благодарение на което нито един от заснетите планове не изглежда стандартно, а имаш чувството, че всеки от тях е видян от гледната точка на неспирния бръснещ полет на камерата, който сякаш олицетворява реенето на душата над пространствата от миналото, че дори и над тези от бъдещето в края на филма. Режисьорът на този необичаен филм не само не се притеснява от липсата на динамика в разгръщането на историята (доколкото тя въобще съществува!), но и като че ли умишлено се стреми да я избягва, опитвайки се да постигне ефект на протяжност и медитативност. Всички, които очакват динамичен сюжет и действие, наситено с неочаквани обрати, ще останат силно разочаровани от този филм. Но онези, които успеят да влязат в своеобразния му ритъм, няма как да не останат запленени от духовния екстаз на Терънс Малик, въплътен в неговия величествен химн за мирозданието. „Дървото на живота“ не трябва, а и не може да се мери с аршина на традиционното киноизкуство. Това е поредното грандиозно (след „2001: Космическа одисея“ на Кубрик и „Огледалото“ на Тарковски) визионерско осмисляне не само на обкръжаващия ни свят, но и на необятния космос вътре в самите нас. Изводът, към който ни тласка неговият автор, прокарва идеята за невъзможността да бъде разгадан замисълът на Всевишния, поради което би следвало просто да му се подчиним. И едва тогава, евентуално, бихме могли да се надяваме и над нас да се спусне онази особена божествена благодат, която, според уверенията на всички мистици, може да ни помогне да се почувстваме като неразделна част от ДЪРВОТО НА ЖИВОТА. Оценка на филма 8.5/10 Коментари (2)
Подобни публикации
ИСТИНСКИТЕ ФИЛМИ НА УЧИЛИЩНА ТЕМА 24.05.2022
РАЗМИШЛЕНИЯ ВЪРХУ ТРИ ШЕДЬОВЪРА ЗА ХОЛОКОСТА 27.01.2022 |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|