Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„АНА КАРЕНИНА“ – НАЙ-НОВОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО


10.02.2012  Текст:  Красимир Кастелов

Ана Каренина

   

 

В историята на световното кино се открояват три екранизации на романа на Толстой – американската с Грета Гарбо през 1935, британската с Вивиан Лий през 1948 и руската
с Татяна Самойлова през 1967 г.
Най-новата английска екранизация стъпва върху няколко по-ранни, предимно телевизионни версии, създадени във Великобритания. В първата от 1961 г. участват Клер Блум и Шон Конъри (Вронски). Дълго време се смяташе, че този филм е изчезнал, но неотдавна бе намерено негово копие в архивите на Би Би Си и пуснато на DVD по случай 80-годишнината на Конъри.
Другите две британски тв-екранизации са снимани съответно през 1977 и 2000 година, като ролите на Ана Каренина в тях изпълняват Никола Паже и Хелън МакКрори.
През 1974 г. и в Италия снимат телевизионен филм по прочутия роман с Леа Масари, която е на 41 години по онова време. На същата възраст е и Жаклин Бисе, когато играе в американската телевизионна версия на „Ана Каренина“ от 1985 г.
Истински възрастов рекорд обаче поставя Татяна Друбич, която се превъплъщава в знаменития литературен образ на 49-годишна възраст в двадесетатата руска екранизация на романа, реализирана от нейния бивш съпруг Сергей Соловьов през 2009 г.
Сред най-екстравагантните опити за модернизиране на романа е филмът на Бърнард Роуз от 1997 г. с френската актриса Софи Марсо като Ана Каренина.

ТРИ ВЕЛИКИ АКТРИСИ
С РАЗБИТИ СЪДБИ

Може да е странно, но е факт, че и трите най-разтърсващи екранни превъплъщения в образа на Ана Каренина, са пресъздадени от актриси със сходна житейска съдба. По някакъв необясним начин тяхното докосване до този трагичен женски персонаж дава негативно отражение върху по-нататъшния им живот, протекъл в самота и забрава.

                     ГРЕТА ГАРБО

Една от легендите на световното кино, чието превъплъщение в Ана Каренина още се смята за еталон, доживява до дълбока старост и умира на 15 април 1990 г. Но тя изчезва за света почти половин век по-рано, когато прекратява артистичната си кариера и заживява в уединение. „Странното същество, което пожелаха да създадат от мен, е моя немилостива приятелка. То винаги е заставало между съществата, които бих могла да обичам и моята самота, като една съперница – по-щастлива от мен. Малко по малко то зае мястото ми и ме изгони от собствения ми живот. То ми взе всичко, което имах, за да ми върне в замяна само една угнетяваща популярност”.
В светлината на това откровено нейно признание, необяснимото за мнозина решение на актрисата да скъса едва 36-годишна със света на киното, не изглежда толкова мистериозно. Ясно е, че нейната пословична потребност от независимост и самота е по-скоро болезнена реакция, породена от противоречието между стремежа към свобода и наложения й звезден статус, изискващ безпрекословно подчинение на диктата на обожаващата я публика.
Трагедията на Грета Гарбо е в това, че е принудена да води неавтентичния живот на звезда, изпитваща страх, че ореолът й може да помръкне с времето. А често приписваната й реплика: „Искам да бъда сама!” всъщност е разбирана погрешно и води до неправилния извод, че действително е желала това. Но едва ли някой на този свят обича самотата... поне докато е здрав психически. „Аз просто помолих да бъда оставена на спокойствие, а това е нещо съвсем различно”, разсейва недоразумението самата актриса.

                   ВИВИАН ЛИЙ

Небивалият зрителски интерес, с който е посрещнат „Отнесени от вихъра“, се дължи в немалка степен и на едва 25-годишната актриса, която печели „Оскар“ за превъзходното си превъплъщение в Скарлет О’Хара. Според някои биографи, светкавичният успех на амбициозната англичанка в Холивуд засяга самолюбието на Лорънс Оливие, приел със смесени чувства възхода на любимата си жена. Но за да не дава нови поводи да я ревнува от успехите й на сцената и екрана, тя се старае умишлено да ги омаловажава. Известно е например, че с втория си „Оскар“, получен за ролята й в „Трамвай „Желание“ (1952), Вивиан подпирала вратата на спалнята им.
Неразбирателствата им обаче не секват и стават все по-видими за околните. За това допринася и фактът, че нямат деца. Мечтата им се разбива на пух прах след два спонтанни аборта на Вивиан, които стават причина за честите й депресивни състояния. А през 1944 г. се разболява и от туберкулоза. Лекарите й предписват болнично лечение, но жадната за нови сценични предизвикателства актриса пренебрегва съветите им и продължава да работи. „За мен работата означава живот“, - заявява тя.
Междувременно се насилва да играе и ролите на гостоприемна домакиня и примерна съпруга, докато на Лорънс му е все по-трудно да се прави на идеалния съпруг. Принудителното лечение, на което я подлагат, има жестоки последствия. След време се изяснява, че са й изписвали психотропни препарати, предизвикващи пристъпи на маниакална депресия, които пък се опитвали да лекуват с електрошокове по време на престоя й в психиатрична клиника.
Изтерзаният от истериите на жена си Оливие започва да се заглежда в други актриси. И в началото на 1961 г. бракът им се разпада окончателно. Вивиан довършва снимките си във филма „Римската пролет на мисис Стоун“, а Лорънс Оливие получава възможност да се ожени за новата си любовница – не по-малко прочутата от него Джоан Плоурайт.
През няколкото оставащи й години живот Вивиан Лий води обречена борба с ужасните пристъпи на депресия, вярвайки до последния миг, че нейният Лари ще се върне.

              ТАТЯНА САМОЙЛОВА

Подобно на Грета Гарбо и Вивиан Лий и тя се прочува прекалено млада. Едва 24-годишна обира овациите в Кан за изпълнението си във филма „Летят жерави“, спечелил „Златна палма“ през 1958 г. От нея се възхищава целият свят. Но малцина се досещат за ужасната цена, която плаща за шеметния си успех.
Когато получава поканата да се снима в „Летят жерави“, Самойлова е бременна от Василий Лановой, за когото се омъжва едва 20-годишна. Тя изпада в паника, че може да пропусне ролята, ако роди.
И избира да абортира тайно от съпруга си, в името на кариерата. Това става причина за скорошната им раздяла. След него в живота й има още мъже. Но любовта, истинската, за която винаги е мечтала, така и не идва отново… От втория си съпруг ражда дете (Дмитрий), което дава в интернат, след като той я изоставя. През 90-те години синът й емигрира в САЩ, където създава собствено семейство. А актрисата, останала съвсем сама след третия си брак, днес доживява последните си дни, забравена от всички.
Любопитно е, че скоро след огромния й успех в „Летят жерави“ тя получава покана от Холивуд да играе главната роля в нова американска екранизация на „Ана Каренина“. Но ръководството на съветската кинематография не й разрешава да се снима в Америка.
Няколко години по-късно Самойлова все пак получава възможност да изпълни ролята на живота си, но в Съветския съюз и при това в партньорство с бившия си съпруг - Василий Лановой. С превъзходното си изпълнение тя отстоява правото си да бъде наричана звезда от световна величина. А филмът „Ана Каренина“ печели огромна популярност не само в рамките на бившия Съветски съюз, но и в чужбина. Само през първата година (1968) от неговото разпространение е гледан от 40,5 милиона зрители.
Но въпреки това, след няколко години съветското кино престава да се интересува от Самойлова, която така и не успява да се завърне отново на екрана, плащайки скъпо и прескъпо за прекалено голямата си ранна слава, за неизиграните роли и за неустроения си личен живот. Но най-много съжалява, че не е могла да играе в холивудската „Ана Каренина“.

Източник: моята статия във в. "ТВ Сага" от 09.02.2012 г.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС




 Повече по темата вижте в сп. АРТИЗАНИН .
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание