2001 Космическа одисея

• 
• Add new коментар

За филма на Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея" е писано толкова много, че всеки нов опит за негов анализ изглежда безсмислен. Но не така мисли ВЕЛИСЛАВ ДАКОВ (студент по екранни изследвания и журналистика в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов), който предлага любопитно видео есе, основано върху "теорията" на Джош Ронсън, според която  великата кинотворба е изцяло посветена на ... храната.    

Филмът “2001: Космическа Одисея” може да бъде интерпретиран по много начини. И това е само едно от нещата, които го правят шедьовър. Така например, би било много любопитно да бъде разтълкуван от гледна точка на идеята за… кулинарна революция, предизвикана от извънземен разум. Необходимо е само да се вгледаме по-внимателно в детайлите, които както винаги са натоварени със значение във филмите на Стенли Кубрик.
А на сцените с хранене и на кадрите с храна той е отделил специално внимание. Ако се взрем по-внимателно, няма как да не го забележим.
След многократни гледания на филма през годините и четене на многобройни анализи, посветени на него, попаднах на едно странно есе, написано от Джош Ронсън през 2007г. Именно то ме подтикна да се замисля върху основанията и за по-нестандартни прочити на прочутата творба, възприемана единодушно като класика на научно-фантастичното кино.

"Забелязали ли сте, че персонажите от филма почти непрекъснато се хранят? Това не може да бъде случайно... – все пак говорим за Кубрик. А и всеки път след сцени на хранене, се случва нещо значително."

Според Ронсън, Монолитът е междугалактически кулинарен активист или критик, а защо не и … самият Бог на храната. При първото му посещение на Земята е възмутен от маймуните, които се хранят с храсти, воюват със себеподобните си за вода и са лесна плячка за леопардите. И той променя това, внушавайки на маймуните също да станат месоядни. Така започва кулинарната революция.
Четири милиона години по-късно темата за храненето продължава да е във фокуса на вниманието. Още с пристигането си на космическата станция Пан-Ам, Флойд пита за закуска, след което отива да „се храни“ с шефа на охраната. Менюто се състои от течности, които се консумират през разноцветни сламки и съвсем не изглеждат апетитно.
По-късно, докато пътуват по повърхността на Луната, астронавтите проявяват поредното неуважение към Бога на храната, консумирайки някакви изкуствени сандвичи с вкус, наподобяващ пилешкия. Това принуждава Монолита пак да наблегне на кулинарните уроци, изпращайки мощен сигнал към Юпитер. Но по пътя към него екипажът извършва нови кулинарни грехове. Пребивавайки в криогенни камери, живее без да се храни, което е непростимо от гледна точка на Монолита. А и цветните пюрета, приемани впоследствие от Франк и Дейв, не пораждат особено приятни усещания. Непростимият грях е извършен малко по-късно, след като Франк получава видео съобщение от родителите си, празнуващи рождения му ден с огромна торта. Но на борда на „Дискавъри“ няма нищо подобно - тригодишна мисия и нито една торта!
Разочарован напълно от човечеството, Монолитът поема контрола върху HALL – компютърния мозък на космическия кораб. В резултат на което той започва да се държи странно: избива учените в криогенните камери, след което екзекутира Франк, а Дейв е запокитен в дълбините на космоса посредством психотропно „увеселително“ влакче. И какво е първото нещо, което предизвиква у него? Гадене! Монолитът иска той да повърне в скафандъра си, но стомахът на Дейв е кален от безбройните цветни пюрета. Накрая се озовава в просторна стая, декорирана в стил Луи XVI.
Дали това не е, защото Монолитът смята тази епоха за най-изискана от гледна точка на кулинарията? Там Дейв получава най-после истинска храна от десетилетия. Чакането си е заслужавало, защото тя не е каква да е, а изискано блюдо. Захласнат от кулинарното съвършенство и преследван от призракa на дългогодишната космическа диета, той събаря чашата си на пода. После се вижда като изнемощял старец в леглото, пред който за пореден път се появява Монолитът, за да му напомни какво е пропуснал в живота си, преди да го прероди в космически ембрион, който ще поведе Земята към истинско кулинарно прераждане.
Харесвам тази „теория“, защото обяснява много аспекти от филма, които са игнорирани от другите анализи. Припомнете си трите основни сцени с хранене, върху които е акцентирано в „2001: Космическа одисея“. Най-напред тази с човекоподобните маймуни, опитващи за първи път месо, след което започва революцията, която ги отвежда в космоса; после стюардесата, сервираща храна на астронавтите, и накрая Дейв и Франк, които приготвят своите табли с пюрета.
Това не са кадри, появили се мимоходом, а цели сцени, в които основните неща, върху които се акцентира, са именно храненето и храната. Но истински уникалното е, че теорията ни помага лесно да си отговорим на фундаменталния въпрос, на който никой не дава задоволителен отговор - защо Монолитът е с размери 1х4х9?
1 към 4 към 9 са съотношенията между съставките на една кулинарна рецепта. Това са пропорциите на маслото към млякото и на сметаната към захарта, които се използват за направата на шоколадов фъч - блокче, на което Монолитът всъщност страшно много прилича.